---

Асеновата крепост е място, което всеки българин трябва да посети поне веднъж в живота си, защото носи величието на Втората българска държава и на един от най-славните наши предводители – цар Иван Асен ІІ.

Избирайки този маршрут, всеки ще открие по нещо за себе си: история, култура, прекрасни природни забележителности, съчетани разбира се с някои дребни удоволствия за душата като местните малки кръчмички с домашна храна или скара.

[caption id="attachment_5640" align="alignleft" width="418"] Стълбите към черквата.; Снимки Любомира Сребрина[/caption]                

Крепостта е разположена на близо 170 км от София и на около 2 км от Асеновград.  Месец септември е  идеалното време да я посетите, преди да са завалели дъждовете и да е паднал снегът. Ако пък сте решили да посетите Кръстова гора, възползвайте се от момента и разширете вашия маршрут с посещение до историческото място.

Дотам се стига за малко повече от два часа от столицата. Пътува  се по магистрала „Тракия”, на отбивката за Пловдив напускате аутобана и поемате към града под тепетата. Минава се по околовръстното шосе, без да влизате вътре в града, а после – към Асеновград.  Няма как да подминете крепостта - отклонението за нея е в самото начало на пътя Асеновград-Смолян и е указано с табели.

Любителите на пешеходните преходи пък могат да оставят автомобила си в самото начало на пътя и да продължат на собствен ход. Паркинг има при самата крепост - вдясно от църквата. А може да удължите прехода като тръгнете пеш от Асеновград, като при този вариант удължавате пътя си с половин час.

[caption id="attachment_5642" align="alignleft" width="585"] Съхранените основи на крепостните стени.[/caption]                    

Малко известен факт е, че Асеновата крепост е било древно селище с името  „Петрич“ (от гръцкото „петрос” - скала, камък). Славният български владетел Иван Асен ІІ я доизгражда, а народната памет започва да я свързва с царя и в историята остава с неговото име. За ролята му в превръщането на едно селище в могъщ административен център свидетелства и надпис от онова време, изсечен върху скала на входа: "В лето 6739/1231/, индикт 4, от Бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси севаста и изгради този град."

[caption id="attachment_5644" align="alignleft" width="265"] Изкачването по стълбите не е лесно за децата,
но снимката с трикольора е задължителна.[/caption]

Влюбеният в Родопите голям наш писател Николай Хайтов с право определя крепостта като „величава, чутна в миналото твърдина, от която еднакво са се възхищавали и защитници, и врагове“.

Крепостта се намира на повече от сто метра височина над река Асеница. Разположението й и начинът, по който е била укрепена, я правели изключително трудна за превземане от враговете. Най-забележителна е двуетажната крепостна черква „Света Богородица Петричка“. През 1991 г. е била напълно реставрирана и днес тя се издига в автентичен вид сред останките от миналото. Черквата е действащ храм и посреща всяка година хиляди посетители от цял свят.

Освен нея може да видите основите на крепостните стени, както и тези на феодален замък с 30 помещения и няколко водохранилища, което доказва колко напред в развитието си е била за времето си българската държава.

В последните години цялата крепост бе реставрирана - направена бе бетонна пътека с парапет и стълби. Докато туристът се разхожда по пътеката, ще види най-различни макети на стенобойни и защитни машини. И за малки, и за големи сред най-голямата атракция е телескопът, с който може да се наблюдава безплатно Асеновград и спиращата дъха панорама към Родопите.

Асеновата крепост е част от 100-те национални туристически обекта. Тя е част и от културния маршрут "Родопската Света гора". В него са включени още намиращите се в околностите на Асеновград пет манастира, 33 църкви (14 в самия град) и над 40 параклиса. Точно заради това Асеновград е наричан още Малкия Йерусалим.

Маршрут: София-Асеновград-Асеновата крепост-София Общо километри: около 340 км в двете посоки Среден разход на гориво:7 л/100 км. Общо литри бензин: 23 л-24 л Цена: близо 47 лв.   автор: Ваня Георгиева

---

---

---