Запознаваме ви с проучване, поръчано от немския автомобилен клуб ADAC, на 16 европейски тунела. В първата част разбрахте какви проблеми са открити в Италия и Хърватия – страни, които привличат милиони туристи, но и през които транзитно преминават летовници от Централна и Северна Европа. Друга подобна страна е Австрия, която ще бъде фокус във втората част на този материал. Ще може да научите и какви са изводите от проведеното изследване.

Защо австрийските тунели са най-безопасни?

За австрийците инвестициите се изплащат – техните тунели са осветени, безопасни и хубави. Петте проверени тунела „Глайналм“, „Хифлер“, „Освалдиберг“, „Клаузер“ и „Перйен“ се отличават с използваните в тях предпазни мерки на много високо ниво. Всички те имат две отделни тръби и превозните средства не се разминават едно срещу друго в съоръжението. Единственият проблем, на който се натъкват инспекторите, е твърде голямото разстояние между аварийните ниши –  цели 1200 м. Ясното маркиране на аварийни ниши и евакуационни изходи, придружени от ярко осветление, осигуряващо плавно адаптиране към изкуствената светлина при входа на тунела, повишават  сигурността и комфорта при пътуване. А наличието на модерни системи за димоотвеждане, достатъчен брой аварийни изходи, пожарогасители, хидранти и редица други предприети мерки, са предпоставка за адекватна реакция в кризисна ситуация.

Австрийският резултат е добър, макар някои от подземните съоръжение да са на няколко десетилетия. Например тунелът „Глайналм“ до Грац е от 1978 г., но в края на миналата година трафикът през него е облекчен с нова втора тръба. Цялостното представяне на Австрия се обяснява с факта, че страната е използвала добре периода до 2019 г., когато Европейската директива за тунелите трябваше да бъде окончателно приложена. През изминалите няколко години за тунелите в алпийската страна се инвестират милиарди евро, за да се модернизират и обезопасят. Видимо резултатите са изключително добри за местните, но и за транзитно преминаващите шофьори.

Какъв трябва да бъде безопасният тунел?

Проучването установява, че повече от половината изследвани съоръжения не отговарят на минималните стандарти на Европейския съюз. Заключението е, че подземните пътища на Европа не са толкова безопасни, колкото пътуващите биха очаквали. Резултатите показват още, че между страните има големи разлики – австрийските тунели са ремонтирани и могат да се посочат за пример, но в италианските има редица пропуски в безопасността.

Директивата относно минималните изисквания за безопасността в тунелите, част от трансевропейската пътна мрежа, трябва да бъде приложена във всички европейски тунели. 16 години след приемането ѝ не всички тунели в Европа са достатъчно безопасни, особено по пътищата през Алпите и на юг, а те са важни за много летовници и туристи. Фактът, че са извършени ремонтни дейности в шест от тунелите, дава надежда за скорошна положителна промяна. Но забавянето на мерките за обновяване не е тривиално нарушение, а предпоставка за животозастрашаващи ситуации. Например, в 44% от проверените тунели няма аварийни ниши и противопожарни средства и съоръжения, последвано от липсващи аварийни изходи.

За повишаване на безопасността могат да се предприемат незабавни мерки като: пожарни хидранти, осигуряване на радиочестотен сигнал, добро осветление, спешни телефони, ясна маркировка към аварийните изходи и др. А в средносрочен и дългосрочен план - изграждането на достатъчен брой аварийни изходи и ниши, маркирани със светодиоди, за да се забелязват и при дим, обновени вентилационни системи. Препоръчително е тунелите с дължина над 1 км да се оборудват с автоматични системи за пожар, както и да бъде изграждана втора тръба за разделяне на движението и т.н.

Какво е състоянието на българските тунели?

Повечето държави трябваше да изпълнят изискванията на директивата до 2014 г., но тези с особено голям брой тунели в пътната си мрежа получиха удължен срок до 2019 г. Сред тях е добрият пример Австрия. Държавата е инвестирала над 5,6 милиарда евро през последните 20 години и така значително е подобрена безопасността на 165 тунела в цялата страна.

Сред страните, които не са изпълнили достатъчно технически, структурно, оперативно и организационно задълженията си са Белгия, България, Хърватия, Италия и Испания. Неизпълнението на поетите ангажименти от посочените държави принуди Европейският съюз да започне процедура за нарушение срещу тях още през октомври 2019 г.

снимка: mediapool.bg