Идеи за уикенд разходки на североизток - част 2

Оги Ковачев е пътешественик и блогър. Той показва на своите читатели различни култури, местна кухня и жива природа по необикновен начин. СБА и Оги стартират рубрика за разкази от пътувания, в която всеки може да открие своята следваща уикенд разходка. Още от неговите пленяващи истории може да откриете в блога и Фейсбук страницата Wander Ogy | BG Traveler. 

Вижте първата част тук.
 

Вторият ден от моето пътешествие бе насочен към съседна Румъния и посещение на Дервентския манастир. Първоначално имах желание да се кача на ферибота и да отида до гр. Кълъраш и мои познати ме отказаха, тъй като там нямало нищо какво да се види там. Придвижването към ГКПП Силистра – Остро̀в е много интересно – караш по булеварда, пресичаш кръстовище без предимство, пред теб се виждат един-два тира и отстрани имаш жилищни блокове. и хоп - знак за митница. Имаше малка опашка от пешеходци и млада девойка с маска, на случаен принцип мереше температурата на хората. Пешеходците минаваха с предимство, след това бяхме хората с МПС. Поради асфалтиране и ремонтни дейности работеше само един ръкав за влизане и един за излизане - тирове и леки автомобили бяха на едно.

След минаване на границата пътя се разделя в две посоки - наляво е ферибота и надясно е пътя за Констанца. Дервентския манастир е на 20 км от границата, движението по този път е спокойно, имаше няколко мотористи, които също се бяха насочили към светата обител. В двора има красива градина с интересни видове, вкл. кактуси и дребни цветя, необичайни за нашите ширини. Едното крило на църквата е в ремонт и се изгражда друг, по-голям храм. Има и свещена чешма.

След манастира се насочих обратно към България, на КПП-то имаше малко повече движение и изчаках около 45 мин. Слънцето и новият асфалт се бяха сдружили, създавайки усещане за суха сауна. В ранния следобед се върнах в хотела, взех освежаващ душ и имах нагласа да ходя до крепостта "Меджиди табия", която се бе скрила на хълма над гр. Силистра, на непосредствена близост до градската ТВ кула. Телефонът ми звънна, когато вече бях на път - мой познат, с когото случайно се засичаме в района, ме покани "спешно" да посетим Римската гробница от 4 век, в която се влиза само с предварителна уговорка и през последните месеци е затворена, тъй като има високи нива на влажността, с което се създава неблагоприятна среда за стенописите. 

Бързо промених посоката и се отправих на сборния пункт пред Районния исторически музей. Бяхме група от 7 човека. Водачът ни разказа, че сме специални, тъй като достъпът е ограничен поради неблагоприятните условия на истинската реликва. Една от малкото гробници в оригинал, където може да се влиза. Имахме подробна беседа, интересни разкази за гробницата и дойде моментът, в който отвориха тежката метална врата, която ни отведе към дълбините на историята. Слизането е по тесен коридор, може би един-два етажа в дълбочина. Гробницата представлява еднокамерна сводеста каменна постройка с вход от изток и размери 3.3 м x 2.60 м x 2.30 м. Тя е открита през 1942 г. и днес е положена в специална защитена сграда. Снимането вътре в гробницата е забранено.

След неповторимата подземна реликва се насочих към крепостта. Следвайки инструкциите на местните хора, достигнах до каменни стълби, които отвеждат директно до входа на комплекса. Стигнах в края на работното време и имах късмет да бъда сам на беседата в музея към крепостта "Меджиди табия". Научих доста интересни факти около важността на района по време на Османската империя, обусловен от географската позиция на гр. Силистра на границата с р. Дунав и близостта с далечните Руски земи. В района е имало дузина други крепости и военни съоръжения, разположени стратегически на хълмовете, с което са изпълнявали своята отбранителна функция.

След крепостната обиколка дойде време за спускане към централната част на града, вечерна разходка край реката и хапване на прясна риба. Отново имах среща с приятелите ми от университета, сладки приказки и планиране на следващия ден. Реших да се отбия до гр. Тутракан след посещение на резерват "Сребърна".

След закуска в града, спонтанно реших да търся един GeoCache, който стоеше на ръба на България, скрит в квартална градинка до брега на Дунава. Пристигайки до този краен квартал, макар и доста близо до центъра бях възхитен от изправилата се пред мен гледка - стар самолет ТУ-134 насред детска площадка. Още не знаех къде се намирам, бях наистина заслепен. Никой, никъде не бе ми казал или не бях прочел за тази историческа находка. Започнах да обикалям, да разглеждам, да се качвам по стълбата и да се наслаждавам. Не бях се качвал на самолет повече от 7 месеца. И уви - дори без билет - бях на ТУ-134. С боен номер LZ-TUO и активно летял в годините, около моето раждане :) 

Едва се откъснах от тази приземена машина и се отправих срещу течението към резервата, който отстои на двайсетина километра от гр. Силистра. Село Сребърна има доста къщи за гости и места за настаняване, табелите водят към посетителския център с музей, от където може да се наблюдават птиците с няколко бинокъла и далекогледи. Оказа се, че месец август е най-спокоен и тих откъм посетители и птици. Горещината също не даваше усещане за свобода в разходката край езерото, успях да видя няколко пеликана и чапли в далечината и това е.

Следваше и последната точка за деня покрай р. Дунав - посещение на гр. Тутракан и Музеят за риболов и лодкостроене. Отново бях единственият гост и имах спокойствието и тишината на частен посетител. Разгледах и историческия музей, който е кокетно подреден в няколко малки сгради. Самото градче е разположено на хълм и къщите са на склона, гледайки към реката в ниското. В града има и рибарско селище, крайградско паркче и изобилие от спокойствие и тишина.

Завърнах се край морето в района на гр. Варна, отново изпратих слънцето и на сутринта се отправих към к-г Крапец. Имахме изключително спокойно време - морето беше безмълвно и равно, вятърът се бе прибрал и имахме чудесни условия да поскачаме край скалите на с. Тюленово. Всички казваха, че август вече не допуска такова спокойствие на морето и отново имахме късмет да сме във вихъра на приключението.

На север по морето е много красиво. Няма застроени плажни ивици, гледките са морски и природни. Макар и да има голям интерес от нашите северни съседи, място и спокойствие има за всеки. Предпоследната ни вечер се разхождахме по плажа към Дуранкулашкото езеро, където изпратихме слънцето над тръстики и папури. Дългата плажна ивица ни разкриваше морската шир, заедно с потънал кораб, който леко се подава от морето - красота за всеки гмуркач.

В ранната понеделнишка сутрин, събирайки платката и зареждайки багажа в колата се спуснах да кажа "чао" на морския бряг и имах неповторима среща с изгрева. До нови срещи и ще се видим отново през септември :)