Още отстъпки за горивата предлага правителството

Продължават опитите на изпълнителната власт да въведе антиинфлационни мерки, които да доведат до потискане на инфлационния натиск, който се завихря от средата на миналата година. Новите предложения идват на фона на повишен интерес към електромобилите.

Горивата – с колко ще „поевтинеят“

Реално поевтиняване, базирано на правилата на справедливия свободен пазар няма да се случи – поне няма сигнали за това. Правителството, с прилагането на административни мерки и облекчения при ДДС и акциза, иска да понижи горивата. Идеята е да се премахне акциза за пропан-бутана и метана, когато те се търгуват за моторни горива. Хипотетично свободния пазар има нужда именно от намаляване на допълнителната тежест изразяваща се в допълнителните налози, които плащаме, когато зареждаме на бензиностанция. Допълнителната мярка – намаляване на ДДС от 20% на 9% също е положителна. Тя ще се прилага за крайната цена при алтернативните горива би означавало 1.25 лв. за пропан-бутан и 3.45 лв. за метан. Но дали пътят е с държавни дотации като отстъпката за зареждане до 50 л гориво, която се предлага да бъде повишена от 0.25 лв. на 0.50 лв., като тази сума се заплати от държавата, т.е. индиректно – данъкоплатеца. Какъв ще бъде механизмът, по който държавата ще заплаща разликата на бензиностанциите остава неясно към момента.

Но защо горивата са скъпи?

Според народния представител Ивайло Мирчев, който разпространи отговор до него от вицепремиера и финансов министър Асен Василев, една компания продава суровия петрол на рафинерията в Бургас, но на завишена цена. Както писахме наскоро руския сорт петрол използван в българската рафинерия е на пазарна цена от около 30% по-ниска от европейския сорт брент. Но ето, че тази разлика се запълва от компания, която според политиците, продава всеки барел с 35 долара над свободната пазарна цена. На този фон…

Интересът към електрическите коли нараства

Но погледнем ли реалните числови изражение на този повишен интерес бързо настъпва разочарование или присмех – в други. За първите три месеца на миналата година са закупени 57 електромобила. За сравнение за същия период на настоящата година закупените електрически са 156, показват редовно оповестяваните данни на Асоциацията на европейските производители на автомобилите. Така у нас общо регистрираните изцяло електрически коли са около 3500 броя.

Тенденцията към нарастване в броя на електрическите автомобили продължава в цяла Европа. Статистиката показва удвояване в пазарния дял на електромобилите, срямо година по-рано, или 10% от всички продадени нови коли. Това означава, че по европейските пътища се движат над 224 хил. автомобила изцяло задвижвани само на батерия. Интересът към преходната технология на plug-in хибридите е по-малък – близо 9% от европейския пазар.

В същото време автомобилите задвижвани с ДВГ, технологии, които промениха мобилността през ХХ в. и превърнаха автомобилите в един от символите на свободата, губят пазарен дял от началото на годината. По-голям е спада при колите с дизелови двигатели. Парадоксално защото преди време именно те бяха по-екологичната алтернатива на бензиновите мотори. Скандалът „Дизелтгейт“ обаче повлия негативно на така или иначе, залязващата технология. Бъдещето е електрическо въпреки, че се намираме в преходен период, в който все още стоят въпроси пред клиентите и предизвикателства пред компаниите.

Любопитен е ръста при колите с пропан-бутан – с 48%. Те са търсените в четирите най-големи икономики в Европа – Германия, Франция, Испания и Италия.

България на европейския пазар на автомобили

В страната ни продължават да се шофират изключително стари автомобили – средно напуснали заводите преди деветнадесет години. Пандемията, а впоследствие руския опит за инвазия в Украйна, доведе до сериозни сътресения в икономическото развитие, технологичните сектори и нарушения във веригите на доставки. Така обновяването на автопарка у нас спря. А инфлационния натиск върху домакинствата вероятно ще продължи поне до края на годината, когато мерките на централните банки в Европа и САЩ ще започнат да оказват своя реален ефект, а войната в Украйна ще приключи, с което доставките на ресурси ще се възобнови в нормални количества и срокове.