ЕС постигна споразумение – само въглеродно-неутрални коли след 2035 г.

С това почти се слага край на производството и продажбата на нови коли задвижвани от двигатели с вътрешно горене (ДВГ). Теоретично остават по-малко от 12 години това да стане факт. Но на практика автомобилните компании в Европа, a и въобще по света са концентрирани в разработването на нови технологии и нямат дългосрочни планове за разработка на коли задвижвани с дизел или бензин. А това означава, че много по-скоро колите с ДВГ ще слязат от поточните линии. Има и още една подробност – до 2030 г. емисиите въглероден диоксид изхвърлени в атмосферата трябва да бъдат с 55% по-ниски спрямо нивата от 2021 г.

До споразумението се достигна след определени отстъпки – изключение ще се прави за нови коли задвижвани от синтетични или е-горива. Това трябва да са климатично-неутрални горива, за да не замърсяват околната среда. Натиск за тези алтернативни горива дойде от страна на Германия, която съвсем наскоро бе готова да се откаже от законодателството именно заради синтетичните горива. В духа на европейските традиции бе постигнат компромис между Брюксел и Берлин. В крайна сметка Полша е единствената страна, която не подкрепи европейския закон, а Рим, Букурещ и София се въздържаха. Във Варшава се притесняват, че забраната би могла да е „унищожителна за нашите икономики и граждани“ – думи на полския министър по въпросите на климата.  

Изключението обаче оставя вратичка за конвенционалните коли да продължават да се използват, макар самите е-горива все още да се произвеждат в ограничени количества. Е-горивата, сред които е-керосин, е-метан или е-метанол, се произвеждат чрез синтезиране на уловени емисии на въглероден диоксид и водород. Допълнително за производството им се използва електричество, което е от възобновяеми енергийни източници. Не това ги прави екологично чисто – всъщност те също замърсяват въздуха. Но отделените при обработката от автомобилния двигател вредни емисии са равни по обем на тези уловени при производството на синтетичните горива. Тоест това ги превръща във въглеродно неутрални.

Така въпреки, че автомобилните концерни залагат на производството на електромобили, както и за разработката на други екологично чисти технологии, сред които водорода, който предоставя много голям потенциал да замести изкопаемите горива и то не само в транспорта, петролните компании, подкрепени от автомобилния бранш застават зад тази алтернатива – синтетичните горива.

Аргумент е стремежа автомобилите да останат сравнително леки. А батериите в електромобилите ги правят по-тежки. Увеличаването на пробега също е свързано и с нарастването на теглото на батериите. Въпреки, че има иновативни разработки в тази насока, които да подобрят ефективността на батериите, без това драстично да увеличава теглото им.

Синтетичните горива имат и недостатък, който може да ограничи тяхното масова употреба, а от там и значимост – не се произвеждат в индустриален мащаб. До този момент има само един единствен завод в света, който ги произвежда. Намира се в Китай и работи от едва две години насам. Разбира се, не липсват планове и за други, но за момента няма да можете да зареди синтетично гориво, за разлика от това лесно да включите електромобила или хибрида в зарядна станция.

Друга спънка, която може да не позволи е-горивата да достигнат до масовия потребител, въпреки инвестициите от стотици милиони на някои производители, е тяхната крайна цена. Заради слабото предлагане и разходите за производство, което е много енергоемко, литър синтетично гориво струва около 14 лв. за литър. Използването на възобновяема електроенергия за зареждане на електрическа батерия за кола е четири пъти по-ефективно от нужното електричество за производство на е-гориво. А цената на самата битова енергия също е значително по-евтина.

Има и друга пречка пред е-горивата – Европейския парламент. Прогнозите са, че повечето евродепутати няма да се съгласят да направят изключение за синтетичните горива, тъй като технологията за производството им и ефектите върху околната среда е силно противоречива.