Поредната безумна катастрофа от Пловдив отново привлече медийното внимание към въпроса за подготовката на младите водачи и рецидивистите на пътя. Тежки пътни инциденти се случват по целия свят, в това число и с водачи без голям стаж. Погрешно е и да посочим всички млади хора седнали зад волана, като безотговорни пътни нарушители. В тази статия обаче ще насочим внимание към страна, която създава международно възприетата концепция за свеждане на жертвите от катастрофи до нула – Швеция. И как там се подготвят младите шофьори.
Швеция е една от страните с най-ниските нива на смъртност в пътния транспорт в света. Един от факторите да се постигне това е както личната отговорност, така и високите изисквания към всеки един седнал зад волана. Преди да започнете шофьорския курс, имате нужда от разрешително за учащ. Кандидатствате за разрешителното от Шведската транспортна агенция.
След това може да избирате от няколко възможности за обучение: в автошкола, с частен учител или да комбинирате двете. Съчетанието на двата подхода обикновено дава най-добри резултати. Ако се практикува шофиране с инструктор се преминава въвеждащ курс. Обучението на водача трябва да се води от сертифициран администратор. Инструкторът трябва да присъства на въвеждащ курс, преди Шведската транспортна агенция да може да обработи кандидатура! Лицето, което иска да получи СУМПС, също трябва да завърши въвеждащия курс. Все пак се допуска гъвкавост – трябва да вземете същия курс, но не непременно по едно и също време. Той се състои от:
Курсът отнема поне три часа. Инструкторът получава информация за своята роля и отговорност по време на обучението по шофиране. Провеждат се и дискусии относно това, как инструктор и ученик могат да интерпретират по различен начин една и съща пътна ситуация.
След въвеждащия курс инструкторът получава валидно разрешение, с което обучението може да започне. То съчетава теория и практика. С наближаване на края на обучението, се преминава и през допълнителен курс за рисково шофиране. То включва два модула. Първият се отнася до алкохола и наркотиците, умората при шофиране и други рискови поведения. Вторият модул е за скоростта, безопасността при шофиране и шофирането по различни видове пътища и в различни метеорологични условия. Това включва и шофиране във влошена пътна обстановка условия включително сняг и лед.
Без обучението за риск не може да се премине към явяване на изпитите за шофиране. Те също са два както в България – теория и практика. Обучението за рисково управление е валидно до деня, в който се взима шофьорската книжка, или за максимум пет години.
Когато кандидат-водача е уверен, че е усвоил необходимите теоретични и шофьорски умения, може да се запише и за изпитите. Първо трябва да вземе теоретичния изпит, който на практика се състои от 65 въпроса. Трябва да се отговори правилно на минимум 52, за да се премине към втория изпит. Двата изпита трябва да се вземат в период от четири месеца. При практическия изпит се шофира 25 мин. в различни условия и ситуации. Ако курсистът се справи – може да получи свидетелството за управление на МПС категория В.
Както виждате целият процес не е фиксиран строго във времето, а вниманието е върху усвояването на уменията да се шофира безопасно във всякакви ситуации. Това се постига с много практика още в хода на подготовката. Не с трийсетина часа кормуване и препоръката, след взимане на СУМПС да се продължи шофиране с правоспособен придружител, който не винаги може да дава най-добрите съвети и самият да не се придържа към Правилника за движение по пътищата.
Сами можете да направите извод колко лесно сте получили свидетелството за управление на МПС и какво се изисква, за да получите правоспособност в Швеция. Да, много хора биха казали, че има и други фактори, които също влияят на пътната безопасност, но в България често липсват – независимо от официалната причина. Освен това Швеция не е пример за страна, в която най-трудно се взима категория В. Поне в Европа се приема, че това е Хърватия, където задължително се посещават около 70-100 часа в шофьорска школа, преди кандидат да се пробва да вземе изпитите. Освен това се оценяват и личностите качества и пригодността да се управлява автомобил. На практическия изпит се допускат до три грешки.
Категории
СБАПътна безопасностКампанииЗастрахованеФИАЛюбопитноПриложно колоезденеЗакониПътна полицияИАААКазусиСъветиСБА в медиитеПозицииТехнологииТест драйвАвтомобилиПътуванеПоследни публикации
За 30 пореден път стартира кампанията по пътна безопасност "Акция Зима".
Обръщение на председателя на СБА инж. Емил Панчев към членовете и абонатите на СБА!