---

Защо тогава държавата не извади пари за още снимащи радари на КАТ?   Ваня ГЕОРГИЕВА Министър-председателят Бойко Борисов за пореден път тези дни изригна срещу бруталните шофьори, които газят хора и закон. „Не може да продължава с това безогледно шофиране и неспазване на закона!”, гневен бе премиерът по време на последното правителствено заседание. „Вече започвам да се замислям дали да правим нови булеварди, магистрали. Както ги пуснем - отидат и се преследват, карат нагло, брутално. Не може да се качваш пиян и това да не се води предумишлено убийство! (...)  Не може да го хващаш без книжка и да не му се конфискува колата и то за една година. Искам драстични промени!  Хващаме го на гонката, прибираш колата за една година, взимаш книжката, няма каране! Това трябва да напишете в закона, веднага!”, категоричен бе Борисов. Законът за движение по пътищата (ЗДвП) е най-ремонтираният у нас с над 50 редакции. И какво от това?! Резултатът е плачевен - България е на трето място в ЕС по брой на жертви на катастрофи с 90 убити на 1 млн. жители. По този повод Борисов бе още по-краен. „Войната в Афганистан взима по-малко жертви от това, което се случва у нас”, каза той. Проблемът с катастрофите и пътните „джихадисти” са приоритетна тема не само за ръководството на МВР и на полицията. Те са тема вече и на правителството. Защо обаче наред с исканията за радикални мерки срещу потенциалните шофьори-убийци властта не постави въпроса и за спешно купуване на още техника за контрол на скоростта? В момента МВР разполага с 25 стационарни и 148 мобилни камери за цялата България.  Съставът на Пътна полиция в страната наброява около 2000 души (заедно с началниците), които няма как да застанат на всяко шосе до всеки шофьор. Математиката е ясна: при толкова малко техника и с толкова ограничен човешки ресурс контрол няма, а шофьорите са недосегаеми. „Искаме да сложим стационарни камери на всички места, където има концентрация на пътнотранспортни произшествия”, заяви неотдавна Бойко Рановски, началник на отдел "Пътна полиция". Той за пореден път постави въпросът за прословутия проект, който предвижда изграждането на система от 174 стационарни камери. Вопълът  му остана като глас в пустиня. А решението на проблема е може би точно в тук. Проектът е толкова стар, че пет правителства трябва да си посипят главата с пепел, затова, че нямаха политическата воля и желание да отделят едни 20-30 милиона лева, за да го осъществят. Много ли са тези пари за една държава? Не! Най-вече защото с тях можеха да бъдат спасени не един и два човешки живота. Освен това преди няколко години бе създаден фонд, в който да постъпват глобите от електронни фишове. Идеята бе с тях да се купува нова техника на КАТ. Заради вечно недостигащия бюджет на МВР парите започнаха да се харчат и за други цели. Отново въпрос на политическа воля е тези средства да се използват по предназначение – за още „снимачки”, дрегери и т.н. Проектът за изграждането на стационарните камери има интересна предистория. През 2008 г. делегация от родното МВР заминава за Франция, за да проучи техния модел по пътна безопасност, успял да намали катастрофите и жертвите. Също както у нас сега, до 2001 г. западноевропейската страна имала тежки проблеми с автомобилните злополуки. Президентът Жак Ширак обаче повежда под своя егида национална кампания. Създаден е фонд за купуването на близо 3000 камери, променят се законите, въвеждат се драконовски мерки срещу водачите нарушители, глобите се завишават. След 4 години Франция вече е извън списъка на страните с висок риск от катастрофи, а случаят „Ширак“ се цитира като положителен пример в докладите на Генералната асамблея на ООН. Заради всичко това при въпросната визита през 2008 г. българите пожелали да заимстват френския модел. Чужденците поискали данни за пътната мрежа, опасните точки по шосетата, автомобилния парк, броя на шофьорите и т.н. На базата на това те изчислили, че у нас трябва да бъдат сложени 400 стационарни камери. През 2010 г. по времето на вътрешния министър Цветан Цветанов бе създаден проект за поставянето на 174 камери, като първи етап от изграждането на цялостната система. Цената им беше 17 млн. лв., но всичко остана на хартия. Четири години по-късно Цветлин Йовчев даде рестарт на проекта, който вече предвиждаше поставянето на 200 стационарни „снимачки”, само че 53 млн. лв. Заради съмнения за нередности в обществената поръчка и за тройното нарастване на сумата служебният МВР шеф Йордан Бакалов я спря. И така 7 години след онова посещение във Франция у нас още нищо не е направено по въпроса, а катастрофите и убитите растат. Безспорно е, че камерите, колкото и недостатъчни да са те у нас, имат положителен ефект върху пътната безопасност. Доказателството е в статистиката на КАТ. През цялата 2013 г. Пътна полиция е установила 1 119 016 нарушения на ЗДвП. Съставени са общо 875 621 фиша. От тях 523 846 са издадените хартиени фишове. Те се пишат на място от униформен полицай за по-маловажни нарушения. Останалите 351 775 са електронни фишове. Този вид глоби се издават автоматично на базата на данни, записани от стационарни или мобилни камери (същата година КАТ разполага с 24 стационарни и със 134 мобилни камери - б.р.). Написани са и близо 549 000 акта. Общият размер на наложените санкции от всички видове фишове е 56 767 881 лв. От тях са събрани едва 19,2 млн. лв. С обикновени фишове са написани глоби за 12,5 млн. лв., а са платени само 6,1 млн. С електронни фишове са наложени глоби за над 44 милиона лева. В хазната обаче са постъпили едва 13,153 милиона лева. От глоби по наказателни постановления са събрани  17,5 млн. лева. Част от неплатените санкции са подадени за принудително събиране от НАП, но КАТ няма информация каква част от шофьорите са се издължили. През въпросната 2013 г. в катастрофи у нас са загинали 601 души. През следващата 2014 г. нещата драматично се променят към по-лошо, а основната причина за това е, че през февруари същата година Върховният административен съд излезе с тълкувателно решение, с което забрани издаването на електронни фишове от мобилни камери - можеше да бъдат издавани само от стационарни. Така след въпросното тълкувателно решение за цялата 2014-та са установени 756 340 нарушения на ЗДвП. Съставени са 493 214 фиша, което е близо два пъти по-малко от предходната година. Обикновените фишове са 397 094, а електронните са повече от три пъти по-малко - 96 120. И то при положение, че на разположение на КАТ са били дори повече мобилни камери – 148, които обаче спряха да се използват ефективно. Докато през януари м.г. са издадени над 21 000 електронни фиша, след решението на ВАС броят им намалява десетократно - през февруари има само 1595 електронни фиша, а през март 1436. Заниженият пътен контрол се отрази и върху санкциите. Общо през миналата година по фиш са издадени санкции за близо 24 милиона лева, а са събрани около 12 млн. Над 10,3 млн. лева са наложените глоби с обикновен фиш, а към 13 милиона - с електронен. Събрани са съответно 5,3 млн. лв. с единия вид санкция и 6,4 млн. лв. с втория вид. Общият размер на събраните глоби по наказателни постановления е 15,4 млн. лв. Още преди да приключи злополучната за КАТ 2014 г., един взет рушвет от катаджия предизвика ударни реформи в пътния контрол. Тогавашният вътрешен министър Веселин Вучков забрани на близо 7000 полицаи от охранителната, транспортната и граничната полиция да спират и да проверяват шофьори. Това право остана само на катаджиите и на магистралните ченгета. В патрулките им бяха поставени камери и микрофони, които да  ги следят.  Съвсем логично при отсъствието на достатъчно полицаи и при липсата на техника България изпрати 2014 г. с 655 загинали по пътищата. Както се вижда от статистиката, хаосът е продължил с пълна сила до юни тази година, когато мобилните камери най-сетне отново бяха пуснати в ход. В периода от януари до май са съставени 43 385 електронните фишове от общо 115 000. В следващите три месеца общият брой на електронните фишове нараства на общо 72 182. От цифрите се вижда, че благодарение на „очите” на камерите шофьорите все по-малко остават незабелязани, когато газят правилата. Глобите на голяма част от нарушителите  не са стигнали до тях, така че те още не са платили за своите грешки. От КАТ преди месеци прогнозираха, че дисциплинирането на водачите ще отнеме доста време, защото те вече свикнаха да не спазват закона. Може би затова броят на катастрофите и убитите остава тревожно висок. В момента МВР готви обществена поръчка за купуването на стационарни уреди за контрол на скоростта, съобщиха от Националната полиция. Така че проектът има шанс да види зелена светлина. И още нещо много важно: държавата най-сетне трябва да измисли ефективен начин да събира глобите на КАТ, защото иначе няма смисъл от тях.  

---

---

---