---

Ваня Георгиева Ако се вгледаме внимателно в статистиката на КАТ, ще открием  нещо любопитно: превишената и несъобразена скорост има най-голям дял за катастрофите по вина на водачите у нас. Поради тази причина през първите шест месеца на 2015 г. са настъпили 1120 (35,47%) от тежките пътни злополуки, при които са загинали 138 (47,26%) души и са ранени други 1402 (35,51%). В края на годината в графата „несъобразена скорост” на полицейските анализи ще влезе и катастрофата от 8 октомври на магистрала „Хемус”, когато трима души загубиха живота си  в адски сблъсък между 50 автомобила в тунела „Витиня”. Още преди да е започнало разследването за причините на верижния сблъсък, от МВР авторитетно заключиха: причина за инцидента е несъобразена скорост и неспазване на дистанция. „Тунелът е с дължина 1100 метра, което го прави най-дългият в България. Участъкът не е прав, има две криви - лява и дясна. В самия тунел има и спускане. Движението в него с несъобразена скорост крие много рисковe, дори и да няма други превозни средства”, коментираха от Пътна полиция. Медиите обаче цитираха очевидци, според които в продължение на километри е имало разлято гориво по асфалта. Колите са се пързаляли като върху лед. Шофьорите са се оказали в безпомощно състояние, при което не са можели да направят абсолютно нищо. Това между другото се видя и във видеоклип  от камера в един от катастрофиралите автомобили. На записа се вижда как колата влиза в тунела и след първата крива се озовава на метри от наблъсканите едни в други ТИР-ове и коли. Чува се разговор между мъж и жена. В един момент дамата, очевидно в шок, отчаяно нарежда на водача да спре, а той отвръща: „Не мога, не мога”. Не може, защото шосето се пързаля. Разбира се, мазните течности може да са изтекли от возилата, които малко преди това са се блъснали. Хипотези много. Работата на разследващите е да установят – надяваме се безпристрастно и обективно – къде е истината. Въпросът тук е в „несъобразената скорост”.  Възможно ли е всичките над 50 автомобила да са се движели, без водачите им да взимат под внимание пътните условия, видимостта и др.? И с колко точно шофьорът от записа е трябвало да кара, за да не попадне в графата „несъобразена скорост”. В чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата пише следното: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”. Ако следваме логиката на правната дефиниция, излиза, че каквото и да стане на пътното платно, шофьорът е длъжен да го предвиди и преодолее.  Възможно ли е на практика? Не! “Несъобразената скорост” е удобният начин шофьорът да бъде изкаран виновен, всеки път, когато възникне произшествие на пътя. Например: Шофьор попада в дупка от потънал капак на канализационна шахта. Скъсал шарнир, а от полицията му написали акт за несъобразена скорост. Друг, за да избегне дупка на пътя, внезапно кривнал настрани и  нацелил друга кола. Отново последвал акт поради същата причина. Водач бил пратен на съд, тъй като ударил по тъмно изскочил в последния момент пешеходец, който не е видял заради липсващото улично осветление и избелялата пътна маркировка. Трябвало е да кара с такава скорост, че да успее да спре. Изброените случаи са съвсем  реални и могат да бъдат дописани с още много подобни сюжети. Преди дни наши медии цитираха доклад на Световния икономически форум за конкурентноспособността. Според документа по качество на инфраструктурата България е чак на 99-то място от 140 изследвани държави. С по-добри магистрали и шосета от българските са Зимбабве (98-мо място), Камбоджа (94-то на място), Танзания (92-ро), Ботсвана (71-во). Класацията се оглавява от Обединените арабски емирства, следвани от Холандия. На българите не им е нужда класация, за да знаят, че пътищата ни са лоши. И са сред основните причини за катастрофите у нас. В последният анализ на Пътна полиция от юли тази година признават проблема като посочват,  че сред причините за тежките катастрофи наред със скоростта и  алкохола са също недостатъчното обезопасяване на пътищата (неравностите на платното, липсата на предпазни еластични огради и хоризонтална маркировка, най-вече по пътищата от ІІ, ІІІ клас и общински), неактуализирана вертикална сигнализация с пътни знаци и т.н. Само че в нито една статистика не се сочи колко от жертвите на пътя са загинали заради дупки на пътя, заради лошо осветление, заради примерно разлято гориво на магистралата, за което другите шофьори не са били известени навреме, за да спрат и да избегнат смъртта. Вероятно защото всички подобни случаи отново са били записани като „несъобразена скорост”. С голяма степен на вероятност можем да предположим, че това понятие  ще стои в нашия закон още дълго време, защото иначе ще завалят  лавини от искове срещу общини, пътни управления и държавата заради причинени от лошата инфраструктура ПТП-та, заради загинали при аквапланинг хора, заради нечие безхаберие... Институциите обаче трябва да знаят, че тази любима тяхна фраза понякога осъжда на смърт. Ето един такъв пример. През август на магистрала „Марица” шофьор на ТИР издъхна, след като спука гума и камионът му се преобърна. Официалната версия отново бе „несъобразена скорост”. Колега на загиналия обаче показа по телевизията разпилени по магистралата болтове, оставени  след монтажа на мантинелата, които вероятно са надупчили фатално гумата на тежкотоварния автомобил. Заради случай като този и като верижната катастрофа отпреди дни в тунела „Витиня” е много важно да се открие истинската причина за случилите се нещастия. А не просто отговорните лица в държавата да си измиват ръцете като пускат в обращение удобното за тях „несъобразена скорост”.

---

---

---