---

Всяка година на българо-гръцката граница се разиграва един и същ сценарий. Фермери от съседската страна блокират входно-изходните бариери за България и държат в „плен” наши тирове, нанасяйки милиони евро загуби за икономиката ни. Забележително е как недоволството на гръцките производители избухва винаги по едно и също време на годината. Това се случва през зимата, когато в земеделието няма много работа за вършене. Туризмът също е „позаспал”, преди да се пробуди през пролетно-летния сезон и охотно да започне да приема българи, но вече като екскурзианти, които са добър източник на приходи за гръцката икономика. Вече седма година протестите на земеделците са свързани с някакви финансови искания към тяхното правителство. Така например в началото на 2009 г. гръцките фермери затвориха границата с България, защото искаха да им се намалят данъците и субсидиите, за да се справят с глобалната икономическа криза. Между другото заради това безобразие излезе информация, че ЕС ще накара Гърция да върне 425 млн. евро субсидии, което обаче май се оказа само слух. В следващите години, излишно е да казваме по кое време на годината, имаше блокади заради тежките финансови рестрикции на гръцкото правителство, заради готвените по-високи данъци, пенсионна реформа и т.н. Какъвто и да е конкретният повод, фермерите стоварват тежка селскостопанска техника преди бариерите за България. И ако се съди по разказите на нашите шофьори, разпъват скари, вадят узо, пускат музика и... протестират. Те са прави за себе си и това донякъде е похвално, че с такова постоянство отстояват своите собствени интереси. Каква обаче е цената, която България плаща заради това, че те са недоволни от собственото си правителство? Сегашната блокада на граничните пунктове продължава вече трета седмица. Превозвачи и ангажирани с проблема експерти изчисляват, че досега загубите за българската икономика са от порядъка на няколко милиона евро. Приблизителна калкулация се прави според дължината на опашката от тировете. Загубите за един камион на ден са от между 150 и 500 евро в зависимост от превозваната стока. Има дни, в които колоните са от по 20 км в двете посоки. Това са стотици камиони подредени един зад друг или един до друг, което означава 300 000-400 000 евро загуби всеки ден. В някои случаи тировете превозват бързоразваляща се стока. При други - има опасност българските превозвачи да плащат неустойки заради неспазени срокове. Транспортните фирми губят също и от намаляването на търговския оборот. Едно от малкото положителни неща за потърпевшите в момента е улеснената процедурата за издаване на сертификати за форсмажор, на базата, на които могат да отпаднат неустойките за забава, ако е в резултат от блокадата. Щетите обаче на са само за транспортните фирми, засегнати са още няколко бранша в сферата на услугите, търговията, а сред най-тежко пострадалите са районите край границата. Извън пресмятането на загубите за бизнеса и държавата, най-потърпевшите от безобразието на границата са стотиците наши сънародници, „арестувани” без вина от гърците. Това са хора, които честно и почтено минават хиляди километри за едната заплата и в крайна сметка са принудени да битуват с часове в студа при нечовешки условия, без храна, вода и други елементарни нужди. Преди дни няколко от водачите не издържаха и с пълна газ минаха през бариерата, пробивайки блокадата. За щастие всичко се размина без човешки жертви. Докъде ще ескалира напрежението и още колко ще търпят нашите шофьори? В последните дни с гърците отидоха да преговарят транспортният министър Ивайло Московски, евродепутатът Ангел Джамбазки, областният управител на Пиринско Бисер Михайлов, кметове, депутати. Външно министерство изпрати сигнал до Европейската комисия (ЕК). Премиерът Борисов разговаря с председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. Единственото, което се чу досега, е, че Брюксел е много обезпокоен. За контрамерки, които да решат вихрещото се трета седмица безобразие, няма и дума. Нещо повече. ЕК не била упълномощена чрез правото на ЕС да наложи незабавни мерки и наказания на Гърция. Тоест България сама да се оправя. Досега на гърците винаги им се е разминавало. Гръцкото правителство е задължено от Лисабонския договор от 2007-ма (той на практика заменя неуспелия договор за Европейска Конституция) да поддържа пътя отворен и да пропуска движението на хора и стоки. Но очевидно то предпочита да е в мир с гражданите си, отколкото с Брюксел. Заради България ЕК може да стартира наказателна процедура, която да заплаши членството на Гърция в ЕС. Независимо от това европейските институции не могат да наложат глоба на съседската страна, с която да се обезщетят потърпевшите български фирми. Засегнатите фирми сами трябва да заведат искови молби в гръцки съдилища срещу гръцката държава. По подобен начин преди години е бил решен проблемът между Испания и Франция, възникнал заради вноса на евтини ягоди от Иберийския полуостров. В Европа този случай днес е известен като „ягодовото споразумение”. Как ще бъде дописан този сценарий оттук насетне предстои на видим. Блокадата на южната ни граница продължава. Незнайно докога и вероятно не за последен път. автор: Ваня Георгиева

---

---

---