---

Вратички в закона и неспазване на наредбата за алкохолните проби спасяват от наказания пияните шофьори. Ето един пример от съдебната практика, който показва, че и дори да си пил може да ти се размине, ако се възползваш от пропуските в процедурата по вземане  и изследване на кръв от водач, изпил две-три бири или няколко водки. На 17 август 2013 г. А.Д.Д. е спрян от полицаи в Ямбол и поканен да даде проба за алкохол. Дрегерът отчита 0,52 промила. Водачът оспорва и иска талон за медицинско изследване. В местната болница му взимат кръв, а химическото изследване показва 2,50 промила(!) Налице е разлика от 2 промила при двата вида изследване. Разбира се, шофьорът оспорва в съда. Магистратите приемат, че в здравното заведение при изземването на кръв са допуснати нарушения на Наредба №30 от 2001 г. на здравното министерство, МВР и Министерството на правосъдието за алкохолните проби. Първо, взета е само една проба като не е посочено количеството кръв в шишенцето. После, контейнерът е бил трикратно отварян за различни методи на изследване. В наредбата обаче изрично е посочено, че при изследване за употреба на алкохол от шофьора се взимат две проби от по 10 мл, или се изготвят най-малко две независими проби. В  тази насока е и съдебната практика, посочена от защитата на А.Д.Д. от Ямбол при разглеждане на делото, както и съдебните решения на Върховния съд на България по подобни казуси. В тях категорично е подчертано, че нарушението на процедурата по изземване и съхранение на кръвните проби,  неотразяването на количеството взета кръв, липсата на контролна проба, кога и как е извършено освидетелстването на дееца, включително и спазени ли са изискванията за дезинфекция на шишенцето преди взимането на кръвта, водят до опорочаване на резултатите от пробата. В заключение пияният шофьор е оправдан, въпреки че магистратите от Ямбол изрично посочват, че той е управлявал колата си пиян и по този начин е създал опасност за живота на други хора. Компрометирането на доказателствата обаче пречи на съдебния състав да осъди водача. Въпросната Наредба № 30, за която вече стана дума, има много пробойни, които дават възможност алкохолните проби да падат в съда. Освен пропуските, описани в горния казус, има още много задължителни норми, които също не се спазват. Например, кръвта за изследване би трябвало да се взима само от лекар. Масово в нашите болници обаче ръката на шофьора се дупчи с игла от медсестри. Другата пробойна е във веществото, с което се почиства ръката. То се нарича сублимат, но не се използва от години, защото съдържа токсичен живак. Вместо това медиците почистват кожата с  кислородна вода, която според адвокатите попада в кръвта и променя показанията от изследването. В нормативните документи е записано също, че кръвта се взима в стъклени шишенца, които са измити с топла вода и сапун. Към днешна дата това е неприложимо изискване. Вече споменахме, че в болниците не взимат задължителните две шишенца с кръв. Дори и да вземат 2 проби от по 10 мл, както трябва да бъде, наредбата не казва какво количество трябва да се изследва. Юристи смятат, че ако в 3 мл кръв има едно количество алкохол, то в 5 мл ще има съвсем различно. Тоест промилите зависят от количеството изследвана кръв. Съществена разлика може да се получи и в зависимост от това дали в лабораторията са добавили коагулант (вещество за съсирване) или не. Изкривяването на резултата може да стигне до над 20 %. В единият случай може да получиш само глоба, а в другия – да бъдеш съден по Наказателния кодекс, ако покаже над 1,2 промила. Не само неспазването на Наредба №30 в медицинските заведения при взимането на кръв може да провали едно такова дело срещу пиян шофьор. Много по-голям проблем е, че няма единна методика за изследване, която да уеднаквява резултатите. Преди две години експеримент на Асоциацията на пострадалите в катастрофи показа как една и съща кръвна проба, изпратена в четири лаборатории, дава тотално различни резултати. Средно по 15 000 пияни шофьори хващат всяка година Всяка година КАТ хваща средно по 15 000 водачи с алкохол. Институциите в България не поддържат единна статистика. По тази причина не можем да разберем колко от тях са изтърпели наказанието си реално: дали ако им е съставен акт, той е бил платен, дали ако е осъден е изтърпял присъдата си или пък наказанието му е паднало след оспорване в съда. В момента по ЗДвП за употреба на алкохол от 0,5 до 1,2 промила се налага глоба. В този случай водачът може да си направи кръвна проба по желание. Но ще я плати само ако резултатът от нея го уличи в нарушение. Над 1,2 промила и при употреба на наркотични вещества и техни аналози отговорността е наказателна, гледа се дело и съдът може да постанови до 2 години затвор. Наскоро парламентът прие на първо четене промени, които разделят вината за употреба на алкохол в зависимост от концентрацията. Депутатите гласуваха шофьорите, които бъдат заловени да карат в диапазона от 0,5 до 0,8 промила, да плащат 500 лв. глоба и да остават без книжка до 6 месеца. От 0,8 до 1,2 промила санкцията е до 1000 лв., а книжката ще се взема до 1 година. Водачите на пътници или на опасни товари, както и онези, които са взели книжка преди по-малко от 2 години, ще търпят същите наказания, но при друго разделение според концентрацията - от 0,2 до 0,7 промила и от 0,7 до 1,2 промила. Ако искаме  строгите наказания наистина да бъдат прилагани и на практика, то незабавно експертите трябва да преработят и скандалната Наредба №30, която трябва да реши проблемите с алкохолните проби. Миналата година  междуведомствена група се събра, за да обсъди какви промени трябва да бъдат направени, за да се осъвремени този важен документ и да се приеме единна методика за провеждане на изследването. Участниците в нея не стигнаха до решение на проблемите. Мненията им се сблъскаха по много въпроси и най-вече по отношение на това кое изследване дава най-точен резултат – с газхроматографските уреди или по Метода на Видмарк. Друго важно нещо е да се даде ясна мерна единица, а не да се използва концентрация на алкохол "на 1000", както е в момента. Лекарите настояват също да се дефинират упойващите вещества, защото амфетамините в момента са извън обхвата на този текст. Медиците смятат още, че е неприемливо урината да се изследва преди кръвната проба, защото  една цигара марихуана би дала положителен резултат 5 седмици след употребата ѝ. Болниците искат също шофьорите да бъдат накарани да си плащат изследванията, защото в момента трупат милиони левове разходи. От 2006 г. има практика водачите да бъдат таксувани, но те обикновено не дават и лев. А таксите не са никак малки. Според ценоразписа на Военно-медицинска академия например кръвната проба е над 40 лв. автор: Ваня Георгиева

---

---

---