10 тайни, които КАТ не иска да знаете

Всеки има своите малки тайни. Тайните на КАТ обаче са големи и дълбоко пазени. Не са малко шофьорите, които живеят в заблуда относно някои права на униформените с бели фуражки, а също и за възможностите на техниката, с която те боравят. По-надолу публикуваме някои от тайните на пътната полиция, не за друго, а за да бъдат водачите по-добре информирани и да си знаят правата, за да избегнат трудни ситуации. Преди да прочетете, все пак не забравяйте най-важното: дори да звучи като клише - карайте умно и разумно, спазвайте правилата за движение. Направете го заради себе си, децата си, близките си.

1. Шумно рекламираният ултрамодерен лазерен радар на столичния бул. „Цариградско шосе” е незаконен.

Дори да сте минали покрай него със свръхзвукова скорост, КАТ не може да ви глоби. Цилиндрична на външен вид камера бе сложена преди The Mall миналата година. В поредица от телевизионни интервюта шефове от софийския КАТ представиха съоръжението като някакво свръхмощно оръжие срещу нарушителите, от което измъкване няма. Обясняваха ни, че радарът е като орлово око - снима едновременно във всички платна и за милисекунди отчита за всяка категория превозно средство дали е превишила скоростта, определена според вида му в закона. Отчетено бе, че за 60 минути след монтирането ѝ камерата е уловила 400 нарушители. А за денонощие – над 2000 шофьори. От тв екрана те бяха заплашени, че нямат никакъв шанс да оспорват данните от уреда и до няколко седмици ще получат „честитки” със солени  глоби. След шумната показва акция се оказа, че свръхмодерната камера е била сложена на булеварда незаконно. Първо, тя е собственост не на МВР, а на частна  фирма, която е поискала разрешение от КАТ да я монтира вероятно с рекламна цел. Второ, била е недобре закрепена и въобще не е сигурно дали неустойчивата ѝ позиция не е давала отклонения при отчета на скоростта на преминаващите возила. Радарът не е минал и през задължителните процедури, за да получи разрешение за ползване. Също така не е имало знак Е24, който да известява водачите, че ще бъдат снимани. По всички тези причини заснетите от този радар шофьори няма как да бъдат санкционирани. „Гордостта” на КАТ-София беше махната тихо за разлика от шумната реклама при монтирането ѝ.

2. Близо 40% от мобилните камери са извън „строя”.

Около 60 от всичките 148 мобилни камери на КАТ в страната са извън „строя”. Системите за контрол на скоростта, монтирани в патрулките, не работят, тъй като са повредени и няма кой да ги ремонтира. В момента няма договор за поддръжка с нито една фирма, тъй като на търговете винаги се явява само един кандидат, което е в нарушение на Закона за обществените поръчки.

3. Мобилните камери не могат да снимат нощем.

Пътна полиция разполага с едва петнайсетина мобилни камери, които са снабдени с инфрачервена светкавица и могат да снимат нощем. Те обаче също не винаги улавят шофьори-нарушители по тъмно. Оказва се, че или колата не се вижда добре, или пък номерът ѝ. Снимки се получават само на добре осветени улици и булеварди. За разлика от мобилните камери, 24-те стационарни камери могат да заснемат и през нощта.

4. Пътният контрол е слаб. И катаджиите са малко, и техниката - също.

Вероятно на уважавания читател му е ясно, че контролът в страната срещу автоджигитите е меко казано силно занижен. Въпреки лозунгите срещу войната по пътищата. Какво показват цифрите? МВР разполага с едва 24 стационарни камери, една камера за контрол на средната скорост и 148 мобилни системи за контрол на скоростта (от тях работят само към 88). В същото време полицаите, които имат право да спират за нарушения на Закона за движение по пътищата, са малко над 2000 души. Това са пътни полицаи, магистрални полицаи и униформени от мотозвеното „Сигма”. На денонощие КАТ може да извади едва 200 патрула в цялата страна. С наличната техника и числен състав трябва да бъдат покрити всичките села, градове и всякакви по вид пътища от републиканската и общинска мрежа. Е, при това положение няма как да се справим с шофьорите „джихадисти”, дори нашите полицаи да бяха най-съвестните в света.

5. Записите в патрулките на катаджиите не се гледат.

Почти половин година след въвеждането на видеонаблюданието в патрулките на КАТ никой не е преглеждал записите, за да види дали случайно някой униформен не си иска рушвет от шофьори. Това признаха неотдавна от МВР. Миналата зима 120 служебни коли бяха оборудвани с камери и микрофон, за да записват проверките на пътя като мярка срещу корупцията. Оказа се обаче, че това е поредната „димка” – министерството нямало техника и хора да следи служителите си. И към момента проблемът още не е решен напълно. Записи се гледат най-вече при конкретен сигнал срещу униформен.

6. Радарът не може да засича в тунел, не хваща и свръхвисоката скорост.

Мобилните камери на КАТ не могат да засичат скоростта в тунел. Освен това не хващат добре и автомобил, който се движи с над 250-260 км в час. Снимките на профучаващите автомобили много често стават мътни и не се вижда добре регистрационният номер.

7. Градското видеонаблюдение не снима за скорост.

Камерите от видеонаблюдението в София, Варна и други градове не са радари. По техни клипове не могат да бъдат съставени електронни фишове за скорост. Издават се само актове за минаване на червен светофар, за навлизане в бус лентата, за неправилно паркиране и др. Все пак от оператора зависи дали ще препрати кадрите с тези нарушения в КАТ, където да бъде написан акт.

8. Почти половината електронни фишове се анулират.

Горе-долу половината електронни фишове се анулират. По закон електронният фиш се хвърля в коша, когато камерата е заснела два автомобила един до друг, въпреки че уредът може да е показал  скорост от 200 км в час. Причината е, че в подобна ситуация няма как да се прецени кое от двете возила е извършило нарушението. Електронен фиш не се издава също на автомобил със специален режим, на обявено за издирване возило и когато записът е лош заради  метеорологичните условия.

9. Дрегерът и кръвният тест за алкохол могат да дадат един или дори 2 промила разлика.

Тестът за алкохол с дрегер и химическото изследване на кръвната проба понякога могат да дадат разлика от един промил, че дори и повече от два промила. Дрегерът мери алкохола в количество издишан въздух. Той трябва да е собственост на МВР и да е минал технически преглед, за което трябва да има поставена лепенка.  В много случаи резултатът от теста с техническия уред е по-нисък от изследването на кръвта. В съдебната практика обаче има случай, при който тестът с дрегер показва 0,52 промила, а изследването на кръвната проба – 2,50 промила. Обяснение за това разминаване няма. Истината е, че наредбата за алкохолните проби е остаряла и неефективна и често това е причина наложените наказания да падат в съда.

10. За нарушения, за които се предвижда до 50 лв. глоба, се пише фиш.

Катаджиите по традиция пишат актове, когато хванат някого в нарушение. Ако обаче ви спипат за нещо, което по закон се наказва с до 50 лева глоба, настоявайте за фиш. Така няма да ви се налага да чакате на опашка в КАТ, няма да ви вземат синия шофьорски талон, няма да ви режат точки и няма да чакате един месец за наказателно постановление.