---

„Камерите за градско видеонаблюдение засичат ли за превишена скорост и трябва ли да бъдат обявени със знак? Живея в малък град, в който няма нито един светофар. Камерите са поставени по стълбовете. Има и знаци, че работи постоянно видеонаблюдение. Интересува ме обаче дали засичат скоростта на автомобилите или не. Относно скоростните камери: задължително ли се поставя табела, която да предупреждава за тях?” Това питане беше отправено към СБА от Г.Г. Трудно може да се отговори еднозначно управата на дадена община записващи устройства с какви технически параметри и функционалности е избрала да закупи. Макар читателят ни да не уточнява в кое населено място живее, по принцип камерите от градското видеонаблюдение не са автоматизирани системи за контрол на скоростта и по тази причина не могат да засичат бързината, с която се движи един автомобил. В повечето случаи тези уреди се използват като охранителни системи за наблюдение на обществения ред. Единствено камерите на Пътна полиция могат да засичат за скорост. Те са одобрени за употреба по реда на Закона за измерванията. Проблемът е, че за цяла България КАТ разполага с едва 148 мобилни камери, 24 стационарни камери и една система за засичане на средната скорост, която е позиционирана на магистрала „Люлин” на третия тунел в посока Перник. Тази система засича скорост на влизане в тунела, скорост на излизане и разстоянието. После отчита за колко време си изминал отсечката и дали си в нарушение. Трябва да споменем също, че около 40 % от мобилните камери са извън строя, защото са за ремонт, а няма избрана фирма, която да ги поправи, а това още повече усложнява ситуацията с контрола на пътя. Дали камерите са на МВР или на общината задължително трябва да има поставен знак, който да предупреждава гражданите, че са под наблюдение. Специално за уредите на Пътна полиция има наредба от 12 май 2015 г., която регламентира реда и начина за използването им. В документа, подписан от вътрешния министър Румяна Бъчварова, изрично е посочено, че местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани системи се обозначават с новия пътен знак Е24. Другото важно нещо е, че тези точки трябва предварително да бъдат оповестени чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР. Пътният знак Е24 се поставя преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на снимачката. При указване на мястото на контрол с преносим пътен знак Е24 катаджията трябва да документира разположението му със снимка. Уредите работят при два режима в зависимост от това дали снимат колата, когато се отдалечава или когато приближава. Данните със заснетите нарушения се съхраняват в локален или в националния полицейски сървър. На базата на това се издава електронен фиш, който се изпраща на собственика на автомобила. След обнародването на тази наредба и на редактирания текст в ЗДвП за електронния фиш засечените с катаджийски камери нарушения за скорост вече са необжалваеми. Досега поне публично не се е разбрало да има отменен от съда електронен фиш. Редно е да уточним също, че в София освен камерите на КАТ (в двумилионната столица има едва три стационарни и към 15 мобилни камери) и градското видеонаблюдение (над 400 камери, собственост на общината) има и изградена система за видеонаблюдение в Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР). Тя е по-известна като полицейския Биг Брадър. Системата съществува от 2006 г. и покрива центъра на столицата. Там, където има камери, престъпността е спаднала драстично. Според някои с над 40%, според други- с над 70 на сто. Полицейското видеонаблюдение изпълнява функцията на швейцарско ножче - използва се срещу джебчии, дилъри на наркотици, за издирване на крадени автомобили, регулация на трафика и др. Камерите на СДВР (не на КАТ) заснемат и пътни нарушения, но без такива за скорост. Всяко засечено от тях нарушение се обработва автоматично от системата. Тя снима, прави шест клипчета, отделя ги в отделна преписка плюс детайлна снимка на нарушението и всякаква информация от типа кога и къде. Разпознава номера на колата, прави справка първо в масивите на КАТ и след това в "Български документи за самоличност" за това кой е собственикът и къде живее. Попълва си бланка, тип призовка. После преписката се разпечатва и се праща в КАТ за издаване на акт и определяне на глоба. В първите години след пускането на полицейския Биг Брадър статистиката отчиташе на денонощие, че по 5000 автомобила минават на червено. После цифрата падна до ниво между 500 и 1000. Проблемът е, че столичният КАТ обработва много малка част от подадените преписки. Вероятно мнозина са забелязали, че има и друг тип стационарни камери, разположени по пътищата на България. Тези уреди са на Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) и нямат нищо общо с катаджийските. 24-те стационарни камери на Пътна полиция са извън платното или в разделителната линия по средата и са в кутии. Устройствата на АПИ са над 120 и са монтирани над платното. Те броят преминаващите автомобили по някои категории пътища 24 часа в денонощието. Не засичат скорост, изпреварване или други нарушения по Закона за движение по пътищата. Трафик-броячите имат за задача да определят направлението на превозните средства и кое трасе е най-натоварено. Освен това чрез индуктивни рамки, вградени в пътната настилка, те могат да разпознават 7 класа возила - леки автомобили, лекотоварни и тежкотоварни МПС, автобуси и т.н. автор: Ваня Георгиева

---

---

---