---

Приехте да участвате в мотокампанията „Ние сме хора, не донори“. Какво искате да кажете с това послание, г-жо Славова? - Лично за мен, а и за всички, които карат мотори, най-важното е да сме внимателни на пътя. Винаги да сме съсредоточени, защото и най-малката грешка често е фатална. От друга страна, искам да помоля всички шофьори на автобуси, микробуси, автомобили да следят обстановката около себе си. Това, че са седнали на меки и удобни столове вътре, не означава, че трябва да се разсейват. Те най-често се оправдават с това, че мотористите карат доста бързо. Но ако те си гледат огледалата и пътя пред себе си, вместо да си пишат есемеси и да си преглеждат телефона, тогава мисля, че няма да има никакви проблеми. Мотористите също трябва да са внимателни и нещо, което е много важно – да не употребяват алкохол, когато карат. Колко души се присъединиха към кампанията, за ново рокерско движение ли става въпрос? - Не, но вярваме, че като се съберем повече ще променим и закона. Защото задължението да сключваме едногодишна „Гражданска отговорност“ ни изненада. Свикнали сме да ви виждаме на музикалните сцени, не на мотор. Откога е тази страст? - Аз отдавна искам да карам. Като ученичка исках родителите ми да ми купят мотор, но това не стана. Откакто пея и се занимавам с музика имам много приятели моторджии. Преди имах някакъв страх, защото след колело се качих на мотор - балканче. Никой не ми обясни какво да правя, щях да се блъсна в едно дърво в парка. Любовта и удоволствието от карането на мотор е супер. Просто незнанието ме правеше да се страхувам, защото трябва да се реагира според ситуацията, а аз не знаех как. Години наред се молех на приятели да ме научат, те ми казаха да отида на курс. Аз нямах време, защото много пътувах. За курса обаче трябва постоянство и да се уцели хубаво време. Човек трябва да се отдаде на това нещо. Видях, че така и така никой няма да ме научи, затова в крайна сметка се записах на курс. Като отидох там, започнах от А, Б... На първото градско каране не знаех къде са мигачите. Виждала бях мотори, но не знаех копчетата за какво служат. Гордея се, че си взех книжката по честен начин. Това стана на 28 ноември 2015 г. Изкарах късмет, че времето беше много хубаво тогава. Имаше само 2-3 дни с по 4-5 градуса температура. Самият изпит ми беше на 4 градуса с дъжд, сняг нямаше. Карах курса на полигона в кв. „Хладилника“ (става дума за базата на СБА). Какъв мотор карате? - Купих си същия мотор, с който карах курс, защото нямах никаква друга практика. Става дума за „Кавазаки R6 N“. За начинаещ този мотор е мощен. Мои приятели, които карат големи мотори, казват, че за жена е перфектен. Един приятел, който е с „Чопър”,  ми каза: „Абе защо не си взе и ти „Чопър“?“. На мен обаче моят си ми е удобен. Визуално си го харесвам, идеален е за градски условия. Най-важно е да се науча да карам хубаво. Губили ли сте приятел на пътя в катастрофа? Това промени ли отношението ви към проблема с пътната безопасност? - Едно от нещата, които ме накараха да се присъединя към кампанията, е именно това. Губила съм трима приятели мотористи. Тяхната вина бе, че караха ужасно добре и в един момент доста бързо. Починаха след засичане на хора, които не са ги видели на пътя. Такива, които карат направо и в следващия момент решават да избегнат нещо, врътват волана рязко и предизвикват катастрофа. Дупките на пътя по-опасни ли са за мотористите, отколкото за шофьорите? -  За мотористите са много опасни, казвам го вече и от собствен опит. На първия мотосъбор, организиран от клуб „Калашниците”, отидохме компания от 40 мотора. Добре, че имаше хора, които да ни показват дупките. Ние не сме карали бързо, но когато пътят е осеян с дупки и то дълбоки, тогава е много опасно. Едно падане означава най-малкото контузия. Карате ли кола? - Аз карам и кола, и пикап. Цял живот карам. Имам книжка от времето, когато завърших училище. Каква е разликата между това да караш автомобил и мотор? - Огромна. Няма нищо общо. И двете доставят удоволствие, но моторът е по-екстремно, носи повече адреналин. Да караш огромен джип също е удоволствие, но не е адреналин. Вашата кампания се разграничава от поведението на агресивните рокери, които газят правилата... - Абсолютно. Ние не сме такива. Много от моите познати с мотори са разумни, с престижни професии, имат стабилни семейства. Между тях има лекари, адвокати... Няма фукльовци, които бръмчат по улиците да си придават важност. Напротив, между нас са само стойностни хора и се радвам, че точно те са водачите в мотосредите. Прави впечатление обаче, че масово мотористите карат по осевата линия, което създава опасност за всички на пътя. - Всеки индивидуално решава как да управлява. Има и такива, които карат с 300 км в час, което аз не одобрявам. А вашата най-висока скорост? -Повече от 120 не съм вдигала. Аз съм от бавните (смее се). Живяла сте дълго време в чужбина. Каква е разликата между поведението на шофьорите в Англия и България? - Има разлика. Тук шофьорите са по-нервни, предприемат резки движение и това се  счита за нормално. В Англия няма такова нещо. Ако караш по-рязко, се тълкува като вид агресия и могат веднага да те спрат. Има телефони, на които очевидци могат да подават сигнал срещу теб. Пълно е с камери, които записват всичко. Затова всички движения на хората с автомобили са по-обмислени. Случва се рядко някой да предизвика рискова ситуация, но веднага го хващат по записите от камерите. Има ли например в Лондон случки, в които се раздава улично юмручно право затова, че  шофьор е засякъл друг на пътя с колата си? - За всичките години, в които съм била там, не съм виждала подобни боеве. Ако стане катастрофа, шофьорите си разменят телефоните на застрахователите. В случай, че е нещо по-сериозно, изчакват полицията. Какво е наказанието за шофиране с 50 км над разрешената скорост? - Глоба. Лично мен веднъж ме санкционираха. Минах през един квартал, в който ограничението е било 30 мили. Тъй като в града разрешената скорост е 40 мили, аз се бях заблудила, че това важи и за този район. Видях, че камерата светва, но не разбрах, че е снимала мен и продължих да си карам. Дойде ми глоба 60 паунда. Аз съответно си я платих. Но ако не внесеш парите, тя става 80 паунда, после 100... Накрая отиваш на съд. Там не можеш да се изплъзнеш. Единственият начин е да караш кола с чужда регистрация. Или да кажеш, че не си бил ти шофьорът и друг да поеме твоята вина. Тук хващали ли са ви в нарушение зад волан? - В интерес на истината – не. Спирали са ме за документи. Бях си загубила хартиената полица „Гражданска отговорност“. Полицаите бяха с таблет, провериха, че имам сключена застраховка и това беше. Иначе нямам сериозни нарушения. Правили са ми забележка, че говоря по телефон, което е правилно. Аз по принцип не обичам да говоря без хендс фри, защото ми пречи да шофирам. Искали ли са ви автограф? -Да (смее се). Какво предстои на рок дамата на България - Милена Славова? - На 26 май ми предстои юбилеен концерт – 30 години на сцената. В момента се занимавам с организацията. Ще участват Васко Кръпката, Буги Барабата, Митко Кърнев от D2 обеща да дойде, защото е в чужбина. Поканила съм още Бандата на Пецата, групите „Обратен ефект“, „Уикеда“, „Конкурент“, „Обратен ефект“. Със сигурност пропускам някого. Ще бъде доста шарено и готино. автор: Ваня Георгиева

---

---

---