---

Ния е двайсет и няколко годишна столичанка. Няма служител на софийския КАТ, който поне да не е чувал за нея. От съвсем младо девойче „джитка” с мощни автомобили из големия град без никога да е имала книжка и дори да е ходила на шофьорски курс. Хващана е безброй пъти и има натрупани неплатени глоби за няколко хиляди лева. Един ден без никакво притеснение момичето се наредило на опашка в Пътна полиция и поискала да изчистят досието й, за да може да си изкара свидетелство за правоуправление. Излишно е да казваме, че до съд никога не е стигала макар да е рецидивист. Но да кажем, че тя е частен случай. В България шофьорите без книжки са повече дори от пияните. Ако се вгледате внимателно в таблиците със статистическите данни на КАТ, ще забележите едва много натрапваща се тенденция. Всяка седмица пътни полицаи задържат по над 600 неправоспособни, докато употребилите алкохол са средно между 350-400. За миналата година без свидетелства са хванати почти 23 000 водачи. А всеки четвърти от тях е бил спипан впоследствие отново да сяда за волана, независимо от наложената му санкция. Така в информационните масиви на КАТ вече има хора с досиета, по-дебели от собственото им нахалство и безочие. По-лошото е, че законът вместо да бъде безмилостен точно към тях, той ги милва по  главата. Когато миналата година депутатите гласуваха водачите без книжки при рецидив да се наказват със затвор, мнозина приеха тази промяна в Наказателния кодекс (НК) като крачка напред в овладяването на войната по пътищата. Според редактирания чл. 343в, ал.2 от НК,  "който в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление извърши такова деяние, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и двеста лева". Макар и нова, разпоредбата бързо роди противоречива съдебна практика. Проблемът възникна за случаите, когато на шофьора не му е било връчено лично наказателното постановление за отнемане на книжката. За какво по-точно става въпрос? Лицето Гошо е нацепен от мускули млад мъж с мощен автомобил, който смята, че законите не са писани за него. „Хубавецът”  е спипан в някакво нарушение по Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за което се предвижда отнемане на свидетелството. Той обаче не живее или пък не може да бъде намерен на адреса от личната му карта. Разбира се, Гошо е събирателен образ точно на конфликтната група водачи. Проблемът възниква, когато служител от МВР посети официалния адрес на Гошо, за да му връчи наказателно постановление за отнемане на книжката по ЗДвП, но не може да го открие. Униформеният отбелязва това, а наказателното постановление се счита за неприсъствено връчено по силата на чл. 58 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Така се гарантира, че наложеното по ЗАНН административно наказание е влязло в сила. А след това, че въпросният гражданин може да бъде съден и по НК, ако бъде хванат без книжка отново в срок от 1 година след отнемането. Именно неприсъственото връчване на постановлението предизвика противоречива съдебна практика. По искане на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов бе образувано тълкувателно дело. Само преди седмици Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС излезе с тълкувателно решение. Според него, ако един водач бъде глобен по ЗАНН за шофиране без книжка и в следващата една година отново бъде заловен да шофира без свидетелство за управление, то той НЕ МОЖЕ ДА НОСИ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, без  органите на реда да докажат, че е бил уведомен за първото нарушение. Независимо, че ЗАНН предвижда неприсъствено връчване и налагане на глоба, това не е гаранция, че водачът знае, че е бил наказан. Следователно не може да бъде съден за престъпление по Наказателния кодекс и да се наказва с до 3 г. затвор, така както предвижда чл.343в, ал.2. Разбирате колко голяма е разликата между двете ситуации, нали! В единия случай се отърваваш само с административно наказание (глоба, която дори някои не плащат), а във втория те съдят по Наказателния кодекс за извършено престъпление. Върховните съдии смятат, че е недопустимо само с неприсъственото връчване на постановлението да се презумира знание на дееца за предишното му наказание. "Това фактически означава да се създаде "презумпция за вина", размишляват магистратите. Те подчертават, че вината в наказателния процес се доказва, а не се презумира. Конкретно, престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК е възможно само при наличие на пряк умисъл, а той включва съзнаване на дееца, че е наказан вече с глоба, че не е изтекъл едногодишен срок от това наказване, както и че отново шофира без книжка. Тоест деецът трябва да е уведомен за момента на влизането в сила на наказателното постановление. Нещо повече: това знание следва да се докаже в рамките на наказателния процес чрез всички способи на Наказателно-процесуалния кодекс и въз основа на цялостен анализ на доказателствената съвкупност по делото. Тълкувателното решение следва да уеднакви практиката на всички съдилища. От всичко казано дотук става кристално ясно едно: че много трудно който и да е  шофьор-рецидивист ще влезе в затвора. Ако дори и 10 пъти да го хващат без книжка. Все пак върховните съдии се опитват плахо да внесат някакво успокоение, че  "неприсъственото" връчване на наказателното постановление не винаги изключва знанието на дееца, че преди по-малко от година вече е бил наказван по административен ред за шофиране без книжка. Нарушителят би могъл да разбере за наказването му чрез връчване на покана за доброволно изпълнение на наложеното наказание, справка по друг повод в администрацията на наказващия орган, плащане на глоба и др. Някак си обаче е трудно да си представим как наглите автоджигити, които имат безочието да карат въпреки че са с отнети книжки, сами ще отидат в КАТ да питат примерно какви наказания фигурират в досието им или пък колко глоби имат да плащат! автор: Ваня Георгиева

---

---

---