Шофьор пита: „Хванаха ме с 0,6 промила. Мога ли да обжалвам?”

„Мога ли да обжалвам в съда кръвната си проба за алкохол, която е 0,6 промила, и има ли шанс тя да падне?”

Въпросът бе отправен от наш читател и въпреки че не уточнява какво наказание му е наложено, най-вероятно той е останал без книжка. В неговия случай би трябвало да е приложен чл. 174 (1) от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), където е записано следното: Наказва се с лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 500 до 1000 лв., който шофира с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, което определя съдържанието на алкохол чрез издишания въздух. Отнемат се и 10 контролни точки (по Наредбата за контролните точки).

При повторно такова нарушение наказанието е отнемане на книжката от 1 до 3 години и глоба от 1000 до 2000 лева. В този случай се режат 15 точки от талона.

В България контролът върху административните актове се осъществява по два начина. Единият е административен, а другият - по съдебен ред и това е израз на възможността съдебната власт да контролира изпълнителната. В този смисъл гражданинът има право да оспори наказателното постановление пред съда, стига да счита, че е налице нарушение на материалния и процесуалния закон. В съдебно заседание той трябва да убеди с факти магистратите, че пробите са опорочени. А това може да стане, ако са налице едно или повече от следните обстоятелства: има нарушение на процедурата по изземване и съхранение на кръвните проби; не е отразено количеството взета кръв; липсва контролна проба; не е описано кога и как е извършено освидетелстването на дееца; не са били спазени изискванията за дезинфекция на шишенцето преди взимането на кръвта и др.

Жалбата следва да се подаде пред компетентен съд в законовия срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН – тоест  нарушителят може да обжалва постановлението в 7-дневен срок от връчването му.

Дали обаче съдът ще приеме възраженията на водача е отделен въпрос.

Шофьорът трябва да знае, че по принцип има право да поиска повторно химическо изследване, като резултатите се изчисляват, отчитайки и времето. Тест анализите се извършват най-малко двукратно, като резултатите в отчетената крайна концентрация не трябва да се различават с повече от 0,2 на хиляда. В този смисъл има хипотетична вероятност резултатите от  анализа да паднат под границата от 0,5 промила. Но могат и да скочат. В съдебната практика има описани много подобни случаи.

Най-добре е автомобилистът да се посъветва с адвокат, който да прегледа документите и да прецени има ли смисъл от воденето на дело или не. Той би трябвало да има доверие на юриста, че няма да го заблуди и да му вдъхне напразни надежди, само и само да вземе хонорар.

По принцип проблемът с кръвните проби и тяхната автентичност е много наболял, за който сме сигнализирали вече в сайта на СБА.  Лабораториите у нас измерват алкохолното съдържание в кръвта различно и това бе доказано преди време с телевизионен експеримент. Липсва единен медицински стандарт при вземането, съхранението и подготовката на пробите. Действащата Наредба №30 от 2001 г. на МВР, здравното и правосъдното министерства  е морално остаряла, но засега никой не се наема да пише нова. В този документ например е посочено, че кръвта за изследване би трябвало да се взима само от лекар. Масово в нашите болници обаче ръката на шофьора се дупчи с игла от медсестри.

Другата пробойна в наредбата е във веществото, с което се почиства ръката. То се нарича сублимат, но не се използва от години, защото съдържа токсичен живак. Вместо това медиците почистват кожата с  кислородна вода, която според адвокатите попада в кръвта и променя показанията от изследването. В нормативните документи е записано също, че кръвта се взима в стъклени шишенца, които са измити с топла вода и сапун. Към днешна дата това е неприложимо изискване. В болниците често не взимат задължителните две шишенца с кръв. Дори и да вземат 2 проби от по 10 мл, както трябва да бъде, наредбата не казва какво количество трябва да се изследва. Юристи смятат, че ако в 3 мл кръв има едно количество алкохол, то в 5 мл ще има съвсем различно. Тоест промилите зависят от количеството изследвана кръв.

В заключение ще кажем, че употребата на алкохол от автомобилистите, дори и минимална, какъвто е случаят с нашия читател, не бива да се толерира по никакъв начин, защото последиците от едно такова безотговорно поведение могат да бъдат фатални.

Дори да не се стигне до най-лошото, всеки, позволил си да седне подпийнал зад волана, трябва после да има смелост да понесе своята отговорност. Така, както направи шведската министърка на средното образование, която подаде оставка, след като бе хваната да кара автомобил с 0,2 промила.