---

Харизматичният Денис Ризов е познат на поколения българи музикант, водещ и тв продуцент. Той стана популярен като басист на легендарната българска рок група „АХАТ”, която тази година ще отбележи 30 години на сцената. Зрителите на БНТ го помнят като водещ на вечерното шоу „Денис и приятели”, освен това е продуцент на предавания като „Търси се” и „Предай нататък”. Извън изкуството, Ризов развива успешен бизнес у нас и в САЩ. И ако за кариерата му се знае много, то малко известен факт е, че освен в музиката, е влюбен и в автомобилите.   - Къде ви намирам – в България или в Америка, г-н Ризов? С дъщеря ми сме за две седмици в Щатите. Обикаляме университети. Приятно е. - Съюзът на българските автомобилисти (СБА) предприе инициатива да се криминализира превъртането на километражи на автомобилите, както е в Германия. Това предизвика широк обществен отзвук в България, защото, знаете, масово автомобилистите са жертва на подобна измама. Съществува ли в САЩ такова явление и какво предвижда законът? Ако широкият обществен отзвук е бил в подкрепа на такава инициатива, това е добре. В повечето добре уредени държави връщането на километража се наказва, защото в крайна сметка това е измама с цел да се продаде даден автомобил за повече пари, отколкото струва. В Америка всяка кола има така наречения “КАРФАКС Рипорт”, който показва не само реалните километри, но и цялата история на даден автомобил, включително и ремонти във връзка с катастрофи, без значение дали са тежки или леки. За “върнат километраж” там се лежи в затвора и такова явление няма. Може да има отделни случаи, но като цяло рискът да се прави това заради печалба е неоправдан в сравнение с последиците, които са възможни. Учудвам се, че е трябвало СБА да предприема такава инициатива. Това е работа на държавата. И ако наистина не е свършена все още, трябва да се действа бързо. Много неподготвени хора има в управлението на България. На всички нива. - Вие лично купували ли сте автомобил с манипулиран пробег и как се проверява това – знаем, че хакери променят софтуера, подправят се сервизни книжки и др.? Не мога да се сетя, но аз имам принцип да купувам само нови автомобили от България. Ако реша да търся втора ръка, обикновено го правя в Германия или Америка. - Как се запалихте по двигателите? От шестгодишен живеех със семейството си близо до мотопистата. Ходил съм като малък и на мото крос. Онези години тези спортове бяха развити и до днес в кроса имаме добри традиции. У нас се провеждат важни състезания. Изкарах книжка на 17 г. и трябваше да чакам осемнадесетия си рожден ден, за да се кача легално в ладата на баща ми. От тогава съм запален почитател на автомобилите. Обичам ги във ежедневието, ходя и на състезания. Формула 1 ми е любимото състезание за гледане на живо. - Мотори или автомобили? Имал съм Harley Davidson Fat Boy 1997 за няколко години, но в България няма добри условия за мотоциклетистите. Няма култура на пътя. Човек с мотоциклет се смята за “донор на органи”, а по-дивите момчета и момичета на 2 гуми са много малка част от огромното братство мотоциклетисти у нас. Аз предпочитам автомобилите, особено напоследък. - С бензин в кръвта или с дизелова мощ? Бензин, определено! Имахме нафтови печки за отопление, когато бях малък, и някъде там съм скъсал с този вид гориво... - И като е тръгнало да се шегуваме – по-добър познавач сте на жените или на колите? Колите са много по-ясни. Те отговарят на определени класове и са доста ясно поставени по отношение цена-качество. Шегувам се, разбира се, но кой е добър познавач на жените? Отговорът на този въпрос идва лесно сам... - Кое надделява при избора на автомобил при вас – емоцията или прагматизмът? Купуването на автомобил е като влюбване. Прагматизмът няма място тук. Не ти ли трепне стомахът, когато си търсиш кола, значи не е за теб. Ненавиждам хора, които купуват автомобил, в който не са влюбени, защото примерно харчат малко. Бих посъветвал такива лица, да се пробват с колоездене. - Какви автомобили сте карали? В САЩ? У нас? Започнах с „Лада” като малък. Първата кола, която си купих, беше „Аустин Монтего”. Първата нова кола, която взех, беше юбилейният 25 г. модел на „Шевролет Камаро Z28”. Минах през няколко джипа след това. Гранд Чероки ми беше много добър приятел за един период от 3-4 години. През 1998 г. си взех първия „Мерцедес S” и от тогава не съм бил с друга... И в България, и в Америка. 12 години карах само модела им S 600. В момента и в двете държави управлявам по-малката версия - S 500 4matic в София и S 550 в Тампа. - Коя е най-скъпата кола, която е била ваша? Имал съм „Bentley Continental GT” за малко, но не беше моето парче пай, така да се каже. В момента, ако говорим за скъпо нещо, което се движи, предпочитам марката „Pilatus 12 NG”, но тук става дума за по-далечни пътешествия, разбира се. - Коя марка предпочитате? Защо? За мен и за редица хора с които общувам и разбират от коли, най-добрата марка серийни автомобили е S класата на Мерцедес-Бенц и то тази, на която пише 600. Защото е бърза, сигурна и вози комфортно дори по отвратителните пътища в България, каквото и да мисли по въпроса (за пътищата) премиерът Борисов. - Каква кола не бихте си купили вече и защо? Спортна. Защото съм се наситил на такъв вид шофиране и защото на моята възраст човек предпочита да му е комфортно. - По-спокоен сте, когато шофирате в България или в Америка? В Америка! Сто процента! По-спокоен съм там, без значение с какво се занимавам. Там има правила и хората ги спазват. За тези, които не го правят има големи наказания и те се прилагат, без изключения. Пътищата са добри, автомобилите са обслужени и здрави, хората внимават, защото законът се спазва и поради някаква неясна за нас причина няма тарикати, които се мушкат и минават пред всички.... Всички сме виждали онези автомобилисти по нашите пътища, които летят с над 120 км при разрешени примерно 80 км. Какво ще му се случи на един такъв водач в САЩ и има ли начин да не си плати глобата или да му вземат книжката и той да продължи да си кара? Питам това, защото в България няма сила, която да спре този тип „пътни агресори”. Има сила, която да ги спре. Казва се Полиция. Неподкупна Полиция. Във Флорида, където са ме глобявали за превишена скорост, законът наказва с глоба от $ 150 за превишаване с до 10 мили. След това е по $ 10 на всяка следваща миля. Тоест, ако превърнем километрите в мили и някой бабаит кара със 120 вместо с 80, тук го чака глоба от $ 450. $ 150 за първите 10 и по $10 за следващите 30 километра. Другото важно, което трябва да споменем, е, че в Америка няма практика полицаите да събират за себе си глоби. У нас в редица държавни и общински институции има корупция и много закони се приемат така, че да се улесняват такива практики. Това според по-простите политици е начинът да се изхранва държавната администрация. А когато корупцията се приема като нещо нормално, няма как да спреш агресора на пътя, защото той знае, че е безнаказан, защото плаща не на държавата, а на осиротелия неин служител... - От по-кротките шофьори ли сте или от по-дръзките? Имате ли глоби и у нас и как се разбирате с КАТ? Имам различни моменти на пътя. Когато съм се прибрал наскоро, карам по-бавно. След период от месец или по-голям у нас, започвам да карам бързо и нервно, като всички други. Плащам много глоби накуп през няколко години. Има един сержант в столичния КАТ. Много се смяхме и даже си направихме снимка заедно, когато имах ден за плащане на глоби в КАТ. - Накъде водят пътищата ви в професионален план? Ще ви видим ли пак на тв екран или на сцената? И на двете места имам участия в периода до края на годината. С „АХАТ” плануваме турне през ноември, а ме поканиха да участвам в една телевизионна игра, която изглежда интересно. автор: Ваня Георгиева

---

---

---