Преди 15 септември да си спомним за убитите на пътя деца

На 15 септември 7-годишният Ахмед Куцаров щеше да е първокласник. Момченцето с трепет очаквало да пристъпи училищния праг. Далеч преди първия учебен ден дядо му му купил раничка, а малкият с радост я показвал и прегръщал като нещо много ценно.

Преди седмици, на 25 август, детето се почувствало зле. С роднини тръгнали към болницата. На пътя Разлог-Якоруда колата им била ударена свирепо от автомобила на Ахмед Юсуфов (34 г.) – пиян шофьор, който никога не е имал книжка, но редовно си карал без притеснение. Оттогава детенцето е в кома, в много тежко състояние. До леглото му неотлъчно е майка му, а близките не спират да се молят да стане чудо.

Празни ще останат чиновете също на 8-годишно момченце от пловдивското село Селци, което през юни загина след удар на мотор в каруцата, в която се возело. А също на двете невръстни момичета, които пак през август издъхнаха след сблъсък  на мотопеда им в хасковско ауди. В списъка с убити в катастрофи деца трябва да добавим още 4-годишния Паоло от Стара Загора, 8-годишния Страхил от Бургас, 11-годишната Габи от Ловеч, убитите от пиян шофьор в Яхиново тийнейджъри и още много други, загинали в последните години. Някои от тях можеха да станат инженери, учители, лекари, да изобретят например лекарство срещу СПИН или рак. Можеха и да не станат велики хора, а съвсем обикновени граждани, които също като нас имат право да живеят и да се радват на съвсем нормални неща. Шансът им обаче бе отнет от пътни „джихадисти”.

По данни на ООН в световен мащаб всеки ден по едно цяло училище с деца (над 500) загива в катастрофи. Годишно у нас  по пътищата на страната умира по един малък ученически клас. Равносметката от безумията е особено болезнена сега, в навечерието на новата учебна година, когато десетки ученици-жертви на войната по пътищата, няма да чуят първия училищен звънец, а въпросът за безопасността на другите е основна тема, която чака ефективно решение.

Това дори е наложително. Много кръв се проля по шосетата, а както сами виждаме фаталните инциденти, колкото тежки и жестоки да са те, нямат никакъв възспиращ ефект у много шофьори. Мнозина продължават да пият и карат, да управляват автомобил без книжка, да се състезават в нелегални ралита, да шофират агресивно, да изпреварват опасно, сякаш са сами в света.  Ежеседмичната статистика от непрестанните катаджийски акции в последно време по-скоро затвърждават изводите, че нямаме никаква пътна култура и респект към закона, отколкото да ги опровергават.

Европейската комисия не прави отделна статистика само за децата жертви на ПТП, но ако такава имаше, със сигурност България отново щеше да е сред първите. Всяка година у нас средно по 1000 деца получават наранявания при катастрофи, а загиналите са средно между 25 и 40. Според доклад на МВР  в периода 2011-2015 г. в резултат на катастрофи са издъхнали приблизително 140 деца, а други близо 5000 са пострадали. Най-уязвими са децата от 15 до 17 години, както и тези до 6 години.

Непълнолетните загиват и биват наранявани като пешеходци, пътници в автомобили, водачи на велосипеди, мотопеди, мотоциклети и коли. Война по пътищата? Безумие, шок и ужас?  Да, такава е картината дори цялото МВР да излезе на улицата. За настоящата почти бойна ситуация по шосета и магистрали  има  няколко обективни причини: като се започне от калпавото обучение на младите шофьори, недостатъчния пътен контрол, лошата инфраструктура, корупцията в различните ресорни ведомства, остарелия автопарк и стигнем до чувството за безнаказаност и поголовно газене на правилата, за което обаче не са виновни другите, а самите ние.

Когато говорим за детска смъртност при катастрофите, особено утежняващо обстоятелство е фактът, че повечето жертви са пътували в автомобилите на своите най-близки – родители, братовчеди, баби, дядовци и т.н. Като добавим и това, че над половината катастрофи са заради висока или несъобразена скорост, става още по-необяснимо. Значи ние, възрастните, сме безотговорни дори спрямо собствените си деца. Нямаме спирачки не само пред малчугана на улицата, на пешеходната пътека, край училището, а дори когато возим своите отрочета. Често без колани или детски столчета. От началото на годината пътните полицаи са написали фишове по чл. 183, ал.4 от ЗДвП на над 400 шофьори заради това, че возят непълнолетни без да ги обезопасят със задължителните колани, каски или предпазни системи. Това е капка в морето от нарушители, само толкова са хванати.

Също толкова безотговорни сме и като пешеходци – вместо през подлеза, ще минем с детето си на зиг-заг между колите по най-оживения булевард. Така му даваме за пример най-лошото от себе си. Толерантни към беззаконието сме и като очевидци на престъпления – мълчим, когато видим някой да кара в града със 100 км в час, защото в този момент това не ни засяга пряко.

За разпасаното поведение на шофьорите пък огромна вина носи и държавата, постоянните опити за реформи в МВР, неадекватните наказания за шофьорите убийци. Необяснимо е също как за толкова години никой не намери успешно решение за максимална събираемост на шофьорските глоби, така че провинилият се да си понесе отговорността.

Със започването на новата учебна година много деца отново ще излязат на улицата. В редица случаи организацията на движение около детските и учебни заведения е неадекватна и недобре поддържана. Както се вижда проблемите за решаване и към момента са много. Загиналите деца - също. Струва си по-често да мислим за Петьо, Паоло, Велислава, Марино и всички останали, които не успяха да пораснат заради грешките, които допуснаха възрастните.

Съвети към родители от Национална полиция

Ако сте родител

• Ако детето ви е първокласник
• Преди началото на учебната година уточнете най-безопасния и кратък маршрут от дома до училище и обратно.
• Преминете неколкократно по маршрута заедно с бъдещия ученик.
• Завършете прехода с тест запомнен ли е пътят.
• В началото и в края на учебния ден се погрижете лично или чрез друг възрастен роднина или близък да изпратите и посрещнете детето си
• Винаги разговаряйте за правилата за безопасно движение като пешеходци или като пътници в семейния автомобил.
• Винаги бъдете за пример и не правете компромиси на пешеходната пътека, когато светофарът свети червено.

• Ако вие возите детето си до училище
• Проверете изправността на обезопасителните системи за деца
• Използвайте обезопасителни системи за деца дори училището да е близо до дома ви и да ви се струва, че няма нужда от това. Инцидентите се случват за миг.
• Докато пътувате, коментирайте поведението на останалите участници в движението. Бъдете за пример и не допускайте компромиси
• Ако детето ви ходи самò до училище
• Преди началото на учебната година уточнете заедно най-безопасния и кратък маршрут от дома до училище и обратно.
• Припомнете си заедно основните правила за движение като пешеходци:
• Настоявайте детето ви винаги да пресича при зелена светлина на светофара.
• Насърчете го винаги да се движи по тротоара и да използва изградените подлези и надлези за пешеходци.
• Обърнете внимание, че при движение по банкета пешеходецът трябва да е отляво, срещу автомобилното движение.
• Настоявайте убедително, че дори да закъснява за училище, детето трябва да спазва правилата на пътя. Ако направи компромис, може да се окаже жертва на катастрофа.