Нови правила за шофьори и пешеходци

Пешеходецът вече няма да носи вина, ако го блъснат на пешеходната пътека. Занапред той няма да се води съпричинител на катастрофата и цялата отговорност ще пада върху шофьора, че не се е съобразил с минувача. Измененията стават факт с последните промени в Закона за движение по пътищата, които влязоха в сила от 26 януари.

В чл. 119 се създава нова ал. 5, където пише следното:

„При пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна маркировка „пешеходна пътека“, когато водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от Закона за движението по пътищата, имащи отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното произшествие.“

Досега пешеходецът трябваше да се съобразява със скоростта и разстоянието, на което се намира от него автомобилът. По този повод върховни магистрати се произнесоха, че правото на пешеходеца да пресича не е абсолютно, заради което пък последва законодателната промяна.

Проблемът тук беше, че при много катастрофи на пешеходна пътека, независимо колко нарушения е извършил водачът, той се разминаваше с по-леко наказание, тъй като по смисълът на стария закон жертвата също носеше вина, че не е преценила скоростта на идващия автомобил.

Друга важна  промяна от днес, за която СБА вече съобщи, е, че отпада забраната за затъмняване на задното панорамно стъкло.

Лишаване от правоуправление и 300 лева глоба заплашва всеки водач, който навлиза след знак за въведена временна забрана за движение.

Ако пък шофьор откаже да изпълни нареждане при въведена временна организация на движението или временна забрана за движение, той ще остава без книжка за три месеца и ще бъде глобяван 1000 лева.

В Закона за движение по пътищата се въвежда и дефиниция за „историческо превозно средство“. Това е механично задвижвано пътно превозно средство, което е минимум 30-годишно, не се използва за ежедневен транспорт, запазено и поддържано в исторически коректно състояние, част е от световното техническо и културно наследство и за което има издадена идентификационна карта от Международната федерация за старинни автомобили или от друга упълномощена от нея организация на територията на държава – членка на Европейския съюз.