---

Чували ли сте следния виц? Преди да почине великият учен Стивън Хокинг прогнозирал: - След 100 години хората ще напуснат Земята. А българите отговорили: - Това ще е много лошо. Тъкмо тогава ще бъде завършена магистрала „Хемус“. Стане ли дума за пътища на българските шофьори хич не им е до смях.  Не само заради митичното строителство на „Хемус“, което по данни на Уикипедия, а и на не малко свидетели, е започнала през 70-те години на ХХ в. Същата абсурдна история има и другата автомагистрала „Тракия“. За щастие 360-километровият аутобан вече е готов от край до край. След цели 35 години строителство, смяната на един политически строй с друг и след управлението на десетки разноцветни правителства и министри. Тази година дори ще има юбилей. Можем да отбележим: „Първата автомагистрала в България стана на 5 годинки“. Не само магистралите са ни проблем. Да не кажем това е по-малкото зло. В лошо и дори окаяно състояние са много шосета от републиканската и общинската пътна мрежа. Причината не е само това, че от 20-30 или 40 години не е полагана нова настилка. А и заради лошото качество на ремонтите, които се правят сега. Това си пролича още повече последните седмици. Асфалтът у нас се стопи по-бързо от снега. Дупките зейнаха - още повече и още по-големи. Сега пак ще почне да се кърпи, а догодина пак ще коментираме същото. Лошите пътища и изобщо инфраструктурата като цяло в България са голям проблем, не защото пречат на шофьорите да развиват по-висока скорост, на колоездачите да си карат велосипедите и т.н., а защото са опасни и животозастрашаващи. На фона на това представяме на вниманието на българските автомобилисти „Как се движат в Холандия“ – една изключително интересна статия на блогъра и урбанист Аркадий Гершман, публикувана в неговата лична страница, която описва планът за мобилност и изграждането на инфраструктурата в Страната на лалетата. Само да отбележим, че Холандия заема водеща позиция в ЕС по безопасност на движение. Ще видите, че всичко там се прави на изключително високо ниво – магистрали, пътища, градска инфраструктура, маркировка, осветление и т.н. В интерес на хората и с мисъл за бъдещето. Вероятно не всичко е приложимо за България, но все пак хубаво е да видим как го правят другите. „Как се движат в Холандия“ Изучаването на чужд опит е важна и полезна дейност, която не само помага да се избегнат грешки, но в случая с автомобилния трафик буквално помага да се спаси животът на хората. От гледна точка на мобилността, Холандия е интересна с факта, че само в Амстердам 40% се придвижват с велосипеди - няма много градове, които могат да похвалят с такива резултати ... По какъв начин Холандия постигна такива показатели за сигурност и удобство на инфраструктурата? Първо бих искал да повторя едно просто правило: без значение е колко са жителите на града и какви са техните навици. Хората са едни и същи навсякъде, законите на физиката във всички страни са едни и същи, но условията са различни и чрез промяна на тези условия става възможно да се контролира поведението на повечето хора. Така че, ако ние преместим улица от Ротердам / Амстердам / Утрехт или всеки друг холандски град някъде в Русия (авторът сравнява пътната инфраструктура на Холандия с тази на Русия), с 99% вероятност що се отнася до безопасността на движението ще получим резултати, подобни на тези в Холандия. Магистралите В Холандия спрямо максималната скорост шосетата се делят на три категории: с максимална скорост от 130, 100 и 80 km / h. Това зависи от кръстовищата, броя на лентите и т.н. На магистралите се полага специален асфалт, който пропуска водата. Така при дъжд над пътя няма вода и влага. Водата отива в специален колектор под пътя и след това се отвежда до канавка и в тревата. По-голямата част от изходите на магистралата са стандартни, но има и изобретения на холандски транспортни служители, които вече могат да се видят по целия свят. На първо място, това са турбо ротондите, които са подобрена версия на стандартните кръгови движения. На живо една такава турбо ротонда изглеждат така (сн.долу): автомобилните потоци са канализирани, трафикът става по-сигурен и в резултат има по-малко пътни инциденти. Както виждате, с такава организация пръстенът (кръговото) пропуска повече коли и е по-безопасен поради по-малкото престроявания. Сега в Холандия има построени 419 такива турбо ротонди, а в света има 20 страни, между които САЩ и Полша, където се прилагат. Освен това често платната имат физическо разделяне с прегради, за да не сбъркаш посоката, а и за да не се изкушаваш да минеш по свой собствен път. На снимката вляво - друг вид изход от магистралата, където двата пръстена са свързани в едно. Като цяло в Холандия избягват поставянето на светофари. Не заради икономии, а защото кръговото успокоява трафика - преди пръстена шофьорът трябва да намали, за разлика от светофара и правия участък. Същият принцип е установен и от шведската програма за нулева толерантност при смъртни случаи, тъй като произшествията на пътни възли са по-тежки, отколкото при кръговото движение.   Навсякъде в страната има маршрути за велосипеди на дълги разстояния, а понякога пътеките просто преминават близо до жилищни райони в покрайнините, така че при нужда да бъдат отделени от потоците от автомобили и хора. В такива случаи се правят тунели по пътя с гладък наклон (сн. вляво).     Улици За разлика от пътищата, улиците са обществено пространство, изградено въз основа на нуждите, предимно на пешеходци и велосипедисти и след това на обществения и частен транспорт.       Улиците в жилищните райони Обществените и транспортните функции не са толкова търсени, затова най-често тротоарите не са твърде широки и има ограничения от 20-30 км/ч. Няма отделна велосипедна инфраструктура – колоездачите се движат в общия поток, а материалът на пътя най-често е плочки. В допълнение, за успокояване на трафика се използват умишлено изкривяване на пътя, легнали полицаи или повдигане на кръстовищата.   Обикновени улици По обикновените улици се движат обществен транспорт и автомобили. Велосипедната инфраструктура е или велоалея, или вело лента. Има светофари и всички отклонения от вторичните улици са издигнати до нивото на тротоара.         Това се прави с две цели - да принуди шофьора да се забави преди да излезе на главния път и да не принуждава пешеходците и велосипедистите да се спуснат до нивото на пътното платно. По този начин няма локви на кръстовища, хълбоците на велосипедистите не страдат от бордюрите и шофьорите спират, оглеждат се и безопасно продължават по-нататък. Статистиката показва, че подобно решение е по-безопасно, отколкото основните правила за движение. Всички светофари са оборудвани с датчици, които да разпознават приближаването на машините: Такива са поставени на велоалеите, като осигуряват на велосипедистите зелена вълна: Често, заради обществения транспорт, се забранява движението на лични автомобили по улицата – това е правило. Освен това, отделните ленти на платното често са повдигнати, за да се открояват визуално. Това е направено и за трамваите, и за автобусите.   Бих искал да обърна внимание на Утрехт (четвъртият по големина град в Нидерландия), където не толкова отдавна кметството започна да експериментира с блокирането (изключването) на светофарите: през февруари 2015 кметът на общината попитал жителите да споделят кои са най-дразнещите ги светофари - на които се чака дълго време, а понякога и безсмислено, да светне зелен сигнал. За един ден били събрани повече от 1000 заявления, а за два месеца - около 5000. След анализ бил направен списък от 10 проблемни светлинни светофара. От тях за два светофара било решено да се изключат веднага. Останалите били тествани: първите 3 месеца работели само на жълт сигнал (цял ден или само за определен период от време), след което за три месеца светофарите били изключени. Гражданите трябвало да споделят мненията и наблюденията си върху светофара. Получени били оплаквания за 98% от всички градски светофари. Възможно е някои вече да са демонтират изцяло за добро. Материалът е публикуван със съкращения. Оригиналната статия може да прочетете ТУК. Ваня Георгиева

---

---

---