Пешеходци срещу шофьори - война, в която всички губим

Два тежки инцидента с пешеходци от последните седмици възобновиха дебата за отговорността на шофьорите и пешеходците на пътя. Можеха ли инцидентите да бъдат избегнати и кой носи вина за тях - шофьорите, пешеходците или всички? Споделяме по темата текст на журналиста Лиляна Панделиева, който набра особена популярност в социалните мрежи.

Родните медии се побъркаха да повтарят, че кола на НСО (не каква да е кола, а на НСО, ама да се знае, че е на НСО!) е ударила младеж, който е пресичал по тъмно. Изключително целенасочено същите медии не коментираха, че пресичането е било неправилно - по темата оставиха "да се изкаже следствието", за да може да се вихрят спекулации как всичко ще бъде "прикрито". Само ден по-късно, на друго място в София, пак на метри от пешеходна пътека, две момичета се хвърлят на пътя където на тях им харесва. Едната загива. И какво вадят медиите в този момент? Първи въпрос: Защо в мантинелата има 50 см. пробойна, след като оттам минават деца (?!) и второ: преди десет години водачът имал криминална регистрация за някакво спречкване.

Хайде някой да ми обясни как нечие неправилно и опасно пресичане може да бъде обвързано било с НСО, било с модела кола, било с личната история на водача от преди десет години? Голямо разкритие, голяма работа - някой се разровил съдебното досие на водача и установил, че някога се скарал с някого. Не е ПТП, не е ударил човек, не е предизвикал катастрофа, няма пътни нарушения - нищо общо със случая. Но срамно самодоволен репортер докладва, че е открил "нещо".

Знаете ли защо няма нито едно интервю с близките на удареното момче от колата на НСО? Защото никой от тях не желае да коментира, че детето носи отговорност за удара и че макар милион пъти да са му казали да внимава, той все пак е направил обичайното.

Колко са хората у нас, които знаят, че на пешеходна пътека велосипедистите са длъжни да бутат велосипеда, а не да го карат? Досега видях само един такъв случай: баща с две малки деца - той буташе и те след него. И тримата бяха с каски. 99,9 на сто от българските велосипедисти минават на пешеходна пътека върху колелото.
За такова своеволие в САЩ ме арестуваха - така, както минах на зелено и връз пешеходната пътека. Нарушение на закона. Точка.

Не знам колко от вас са виждали как лети тялото на ударен от кола човек с ниска скорост. Аз го преживях във Франкфурт. Голямо кръстовище, коли спрели на светофар. Зеленото ги пуска, те потеглят, преминават кръстовището и в този миг от отсрещния тротоар се спуска млад мъж. Още като стъпи на платното, от моя ъгъл можех да видя, че няма как да изпревари колите. Първият водач от двете ленти го видя и би спирачка, но вторият нямаше как да го забележи и мъжът се удари фронтално в колата. Главата му разби стъклото, тялото излетя, превъртя се във въздуха и се строполи на тротоара. Първа стигнах до него, той беше на не повече от 5-7 метра от мен. От ушите, от устата, от носа шуртеше кръв, едното око беше вече в някаква друга форма. Обърнах тялото настрани, поне да изтича кръвта навън. Вдигнах поглед и видях водача - седеше парализиран на волана, стиснал го с две ръце. Един напълно невинен човек!

През 2000 г. Георги Калоянчев шофира по магистрала, когато жена, която не успява да прескочи мантинелата, изпълзява под нея. Той просто не успява да я види и я убива. И тогава се появиха гласове: не е ли можел да кара бавно, ако все пак някой се окаже на пътя!

През 2005 година на Цариградско баба прескача мантинелата на Плиска и когато се хвърля на втория спринт, за да не я удари, жена с фиат се преобръща по таван, а състоянието й е много тежко. Попитана на място защо е минала отгоре, бабата отговори (никога няма да забравя наглостта й!) "Па те що карат колкова бързо! Ми човек може да иска да мине отука!"

В живота си съм видяла с очите си четири случая на блъснати от коли хора и нито веднъж водачът не е бил виновен. В първия, преживяното се оказа ярък урок за дъщеря ми, тогава на 4 годинки. В този ден започнах обучението й по пресичане на улица. Стоим на тротоара, аз говоря, показвам как се оглеждаме, как се ослушваме за двигател на кола, която може да идва отдалеч. И докато говоря, момиченце малко по-голямо от нея на 20-тина метра от нас, явно видя познат от другата страна на улицата и се хвърли набегом през улицата. В този момент оттам в завоя влезе кола и телцето й излетя във въздуха като малка парцалена кукла. Аз изкрещях извън себе си, дъщеря ми ревна и се вкопчи в мен. По някакво божие чудо, детето се отърва само с натъртвания, както научих по-късно. Съседите обаче пребиха водача, още преди да дойдат линейката и полицията.

Не знам защо, но винаги търсим някой виновен извън нас. Не че безобразни хора не се срещат на пътя всеки ден, но хората без коли не са различни, само поради обстоятелството, че са пешеходци. И докато културата ни е водена преди всичко от убеждението, че някой друг е длъжен да ни спасява, трагедиите хич няма да приключат.

Снимката е моя. Пешеходец се хвърля да пресича Ал. Малинов и при рязкото извиване на волана, колата се обръща. Пешеходецът, естествено, е избягал. За щастие, и двамата пътници са били с колани и просто стояха и чакаха КАТ.

*Текстът е от Фейсбук профила на Лияна Панделиева и е публикуван с нейно съгласие. Заглавието и анонсът са на СБА.