18
Юни 2020
В последно агресията на пътя отново е широко дискутирана тема. Съвети и напътствия за реакция при агресия на пътя може да откриете тук. В настоящия материал ще Ви запознаем с правната страна на въпроса особено когато агресивността е преминала от словесни атаки и обиди в хулигански прояви и насилие. Обърнахме се към адв. Елица Буенова, която представлява пострадали при тежки пътни инциденти. Тя ни обясни какво предвижда българското законодателство при подобни престъпления.
Доказването на пътни престъпления лесно може да се окаже трудна задача. Затова първата препоръчителна стъпка е поставянето на видеорегистратор в автомобилите. Те могат да осигурят защита в някои ситуации. Свидетелите може да подпомогнат значително в установяване на фактите. Важно е да се потърси съдействието и контактите на странични наблюдатели. При съдебно дело безпристрастните независими свидетели могат да осигурят достоверни данни за случилото се.
Освен записи от видеорегистратор и свидетелски показания, при леки телесни повреди потърпевшата страна трябва да се погрижи за набавянето на медицинско свидетелство от съдебна медицина в кратки срокове – докато все още са видими нараняванията. При средни и тежки увреждания, налагащи медицинско обслужване и грижи, частната медицинска експертиза няма стойност и е излишна. Наказателното дело се образува от прокуратурата, а в него се включва медицинската документация и експертизата, изготвена от съдебен лекар, посочен от прокурора, а в последствие при необходимост и от съда.
Добре е да знаете, че ако моторното превозно средство е собственост на друго лице, различно от агресивния водач, първият не носи отговорност.
При нанесена лека телесна повреда се образува съдебно производство от частен характер, т.е. по желание на пострадалия. При средна или тежка телесна повреда се образува от прокуратурата и се води по общия ред.
При доказателства за хулиганство, дори и без телесни повреди – делото се води от прокуратурата.
По наказателното дело е възможно подписването на споразумение между прокурора и виновното лице за определяне на наказанието още преди делото да влезе в съда. Пострадалият не участва, а споразумението се одобрява от съда, ако не противоречи на закона и морала. Независимо дали пострадалият е доволен, или не от размера на определеното наказание, той не може да обжалва. Тези споразумения не касаят дължимото от виновния обезщетение на пострадалото лице и не преграждат пътя му да си търси правата по гражданскоправен ред.
Споразумение може да се подпише и в съдебна фаза. Тогава то е с участието на пострадалия. В това споразумение може да се определи и размерът на обезщетението, което виновният следва да изплати на пострадалия. Споразумение за обезщетение може да се подпише и извънсъдебно между пострадалия и виновния. В това споразумение прокурорът не участва, защото то не касае наказанието.
Ако не се подпише споразумение, делото върви по реда на съкратеното съдебно следствие или по общия ред в зависимост от това дали виновният ще признае изцяло фактите и обстоятелствата от обвинителния акт или не.
Наказателният кодекс третира като хулиганство всяко непристойно действие, грубо нарушаващо обществения ред и изразяващо явно неуважение към обществото, а непристойните действия, извършени при управляване на МПС се третират като по-тежко наказуеми престъпления. За грубо нарушаване на обществения ред, включително сбиване без сериозни телесни повреди, наказанието е лишаване от свобода до три години и лишаване от правото за управление на МПС. За същото провинение наказанието може да достигне до лишаване от свобода до пет години и също лишаване от правото за шофиране, ако деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или когато се отличава с особен цинизъм и дързост. Ако престъплението е извършено повторно, то предвиденото наказание е лишаване от свобода от една до пет години.
При средни или тежки телесни повреди по хулигански подбуди законодателят е предвидил съответно лишаване от свободна от две до 10 години, а при тежките случаи – от три до петнадесет години. Обърнете внимание, че наказанията при телесна повреда, причинена при хулиганството, се наказват по-строго. Например при нанасяне на средна телесна повреда наказанието е лишаване от свобода до шест години, но при хулигански подбуди нараства до десет години.
Извън случаите на сбивания между разярени шофьори, за т.нар. дрифтъри законът предвижда отделни наказания – лишаване от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба 3000 лв., който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. За повторно нарушение свидетелството за управление на МПС се отнема за три години, а глобата e 5000 лв. И в двата случая МПС-то се спира от движение за три месеца.
Категории
СБАПътна безопасностКампанииЗастрахованеФИАЛюбопитноПриложно колоезденеЗакониПътна полицияИАААКазусиСъветиСБА в медиитеПозицииТехнологииТест драйвАвтомобилиПътуванеПоследни публикации
Пунктът за Периодични технически прегледи в СБА Перник, няма да работи от 14 до 16.10.2024 г. (вкл.).
Пунктът за Периодични технически прегледи в СБА Карнобат, няма да работи от 10 до 18.10.2024 г. (вкл.).