Какво казва законът за агресията на пътя?

В последно агресията на пътя отново е широко дискутирана тема. Съвети и напътствия за реакция при агресия на пътя може да откриете тук. В настоящия материал ще Ви запознаем с правната страна на въпроса особено когато агресивността е преминала от словесни атаки и обиди в хулигански прояви и насилие. Обърнахме се към адв. Елица Буенова, която представлява пострадали при тежки пътни инциденти. Тя ни обясни какво предвижда българското законодателство при подобни престъпления.

Как можем да докажем, че е извършено пътно престъпление?

Доказването на пътни престъпления лесно може да се окаже трудна задача. Затова първата препоръчителна стъпка е поставянето на видеорегистратор в автомобилите. Те могат да осигурят защита в някои ситуации. Свидетелите може да подпомогнат значително в установяване на фактите. Важно е да се потърси съдействието и контактите на странични наблюдатели. При съдебно дело безпристрастните независими свидетели могат да осигурят достоверни данни за случилото се.

Освен записи от видеорегистратор и свидетелски показания, при леки телесни повреди потърпевшата страна трябва да се погрижи за набавянето на медицинско свидетелство от съдебна медицина в кратки срокове – докато все още са видими нараняванията. При средни и тежки увреждания, налагащи медицинско обслужване и грижи, частната медицинска експертиза няма стойност и е излишна. Наказателното дело се образува от прокуратурата, а в него се включва медицинската документация и експертизата, изготвена от съдебен лекар, посочен от прокурора, а в последствие при необходимост и от съда.

Добре е да знаете, че ако моторното превозно средство е собственост на друго лице, различно от агресивния водач, първият не носи отговорност.

Къде да потърсим правата си в случай на инцидент?

При нанесена лека телесна повреда се образува съдебно производство от частен характер, т.е. по желание на пострадалия. При средна или тежка телесна повреда се образува от прокуратурата и се води по общия ред.

При доказателства за хулиганство, дори и без телесни повреди – делото се води от прокуратурата.

По наказателното дело е възможно подписването на споразумение между прокурора и виновното лице за определяне на наказанието още преди делото да влезе в съда. Пострадалият не участва, а споразумението се одобрява от съда, ако не противоречи на закона и морала. Независимо дали пострадалият е доволен, или не от размера на определеното наказание, той не може да обжалва. Тези споразумения не касаят дължимото от виновния обезщетение на пострадалото лице и не преграждат пътя му да си търси правата по гражданскоправен ред.

Споразумение може да се подпише и в съдебна фаза. Тогава то е с участието на пострадалия. В това споразумение може да се определи и размерът на обезщетението, което виновният следва да изплати на пострадалия. Споразумение за обезщетение може да се подпише и извънсъдебно между пострадалия и виновния. В това споразумение прокурорът не участва, защото то не касае наказанието.

Ако не се подпише споразумение, делото върви по реда на съкратеното съдебно следствие или по общия ред в зависимост от това дали виновният ще признае изцяло фактите и обстоятелствата от обвинителния акт или не.

Какви са предвидените в закона наказания за извършителите?

Наказателният кодекс третира като хулиганство всяко непристойно действие, грубо нарушаващо обществения ред и изразяващо явно неуважение към обществото, а непристойните действия, извършени при управляване на МПС се третират като по-тежко наказуеми престъпления. За грубо нарушаване на обществения ред, включително сбиване без сериозни телесни повреди, наказанието е лишаване от свобода до три години и лишаване от правото за управление на МПС. За същото провинение наказанието може да достигне до лишаване от свобода до пет години и също лишаване от правото за шофиране, ако деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или когато се отличава с особен цинизъм и дързост. Ако престъплението е извършено повторно, то предвиденото наказание е лишаване от свобода от една до пет години.

При средни или тежки телесни повреди по хулигански подбуди законодателят е предвидил съответно лишаване от свободна от две до 10 години, а при тежките случаи – от три до петнадесет години. Обърнете внимание, че наказанията при телесна повреда, причинена при хулиганството, се наказват по-строго. Например при нанасяне на средна телесна повреда наказанието е лишаване от свобода до шест години, но при хулигански подбуди нараства до десет години.

Извън случаите на сбивания между разярени шофьори, за т.нар. дрифтъри законът предвижда отделни наказания – лишаване от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба 3000 лв., който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. За повторно нарушение свидетелството за управление на МПС се отнема за три години, а глобата e 5000 лв. И в двата случая МПС-то се спира от движение за три месеца.