Чувствате ли се в безопасност, когато преминавате през автомобилен тунел? Трябва да бъде така,  след като още през 2004 г. в Европейския съюз е приета специална директива, която дава срок на страните, да въведат единни минимални мерки за безопасност в срок между 10 и 15 години.  

Немският автомобилен клуб ADAC възлагат на Deutsche Montan Technologie für Rohstoff, Energie, Umwelt (DMT GmbH & Co. KG) да инспектират европейските тунели в три страни магнит за туристите, но и важни за транзитно преминаващите летовници – Австрия, Италия и Хърватска. Наскоро те обявиха резултатите от проучването, обхващащо 16 тунела с дължина над 1 км проведено между 24 февруари и 6 март 2020 г.

Защо проучването е важно?

След Германия, Италия, Австрия и Хърватска, Турция е петата най-популярна пътническа дестинация с автомобили – с близо 8% през 2019 г. Това превръща България във важна транзитна страна. Колегите от ADAC ни обясниха, че 2/3 от всички 166 хил. пътувания до страната на баклавата и локума са били през българската пътнотранспортна мрежа. Нещо повече, според статистическия портал на Германия близо 19 млн. са пътували с кола през 2018 г., от тях около 970 хил. са избрали да преминат през нашата страна. Макар проучването да не обхваща подземните пътища у нас, то е важно, за да знаем какви са изискванията за безопасност.

На какви пропуски се натъкват експертите в подземните пътища на Италия?

В Италия, тунелите „Джови“, „Ле Кретес“ и „Кастелето“ са с най-много забележки. В първия, намиращ се близо до Генуа, липсвали аварийни ниши, пожарогасители, пожарни хидранти и телефони за спешни случаи. Изходите за бягство не били маркирани, нямало достатъчно осветеност на табелите. Специалистите търсели високоговорители, видеонаблюдение и информация за движението, но напразно. Подобна се оказала и ситуацията в тунела „Ле Кретес“, край гр. Аоста. Там например изходите за бягство при пожар са на разстояние от 800 м един от друг, което би затруднило евакуацията или работата на спасителите. Високоговорителите отново били химера, а прекъснатия радиочестотен обхват оставя преминаващите през пътното съоръжение без достъп до актуална информация при криза.

В „Кастелето“ до гр. Реко пожарната безопасност не била подсигурена с нужните технически средства – пожарогасители и хидранти. И тук не били налични високоговорители, спешни телефони и видеонаблюдение. По-голямата част от италианските тунели са частна собственост и са грижа на Autostrade per l’Italia. Тази компания е критикувана за поддръжката на инфраструктурните си обекти. Сред тях е и моста „Моранди“ край Генуа, който се срути през 2018 г. причинявайки смъртта на 43 души. Световната пандемия ще задълбочи проблемите, тъй като частните оператори в Италия няма да разполагат с нужните средства, набирани от пътни такси. Особено важно е осигуряване на пожарната безопасност, с поставянето на достатъчен брой пожарогасители, за да не се поставя под въпрос живота на използващите тунелите.

Кой е вторият най-опасен тунел?

В Хърватия само един от трите проверени тунела не издържал успешно проверката. Тунелът Ука край гр. Враня заема второ място в негативната класация на най-опасните тунели измежду инспектираните. Разстоянията между аварийните ниши – прекалено големи, отчитат  проверяващите, след като измерват 1750 м между предпазните зони. Подобно на посочените италиански тунели, и тук експертите не откриват високоговорители и осигурен външен достъп за спасители. Проблем за безопасността възниква и от различения брой ленти за движение преди и в тунела, което обърква шофьорите и може да причини катастрофа. Другите два проверени тунела – „Кониско“, близо до Сплит и „Света Три Края“ край Дурманец се справят добре на тестовете.

А колко безопасни са тунелите на Австрия, какви са крайните заключения и препоръките на експертите и какво трябва да знаем в България, ще разберете скоро, в продължението на статията.