---

Заради него държавата харчи по 300-400 лв., за да прибере 50 лв. от нарушител. От години повтаряме, че един от основните проблеми в пътната безопасност е проблемът със събираемостта на глобите. По статистика всяка втора глоба не се събира и случаят с Георги Самуилов от София, който дължи на КАТ 35 000 лв. от санкции за различни свои нарушения на пътя в рамките на 3 г., е един от ярките примери за това. Основният проблем за слабата събираемост на глобите е един стар социалистически закон - този за административните нарушения и наказания, който е от 1969 г. Той въвежда изключително бавна, тромава, бюрократична процедура по събирането на глобите. Какво се случва, когато направим нарушение на пътя? Съставят ни акт, като самото писане на акта отнема около 40 минути, защото се прави на ръка. След това в рамките на 3 дни нарушителят има право да направи възражение. Той го пише също на ръка, после го внася в КАТ, където чака на опашки, за да го връчи. После в рамките на месец се ангажират служители на Пътна полиция, които издават наказателното постановление. Следва гонене на котка и мишка това наказателно постановление да бъде връчено. Защото, ако нарушителят има желание, той ще го получи, ако обаче няма желание - няма. Ако все пак обаче полицията успее да му го връчи, той има двуседмичен срок да обжалва това наказателно постановление пред районния съд. Човекът си наема адвокат, съдията разглежда делото, призовава за свидетели полицаите, които са написали акта на съдебно дело. Ако то бъде решено на първа инстанция, страните имат право да го обжалват. А имаме и втора инстанция. Ако, да речем, глобата е потвърдена и на двете инстанции, започва да тече 90-дневна процедура по събирането й. А докато се стигне до това, вече са минали 2 или 3 години. Правили сме изчисление, че за да събере 50 лева глоба, държавата харчи между 300 и 400 лева. И в това е безумието на цялата тази система - няма бързина на наказанията. Така всеки, който направи нарушение, казва “Ами за колкото ми напишеш акт - все ми е тая!” Дали ще го обжалва в съда, или нищо няма да прави, той в крайна сметка ще се погаси по давност. По същия начин например се връщат наказателните постановления на бракониерите, които изсичат българските гори, също така на онези, които пушат в заведенията въпреки забраната. Така на практика днес действащият закон от 1969 г. кара нарушителите да се чувстват безнаказани. А поставени в такава комфортна позиция и със съзнанието, че ще им се размине, те стават нагли и арогантни. Отново правят нарушения и в крайна сметка се стига до тежки инциденти със смъртни случаи на пътя и с много пострадали. Затова нашият апел към народните представители е да бъде променен максимално бързо законът за административните нарушения. Вече на трето Народно събрание обясняваме, че за да настъпи някаква промяна, този закон трябва да се преработи. Защото той засяга не само събираемостта на глобите от КАТ, а всички административно-правни разпоредби на държавата. В Италия или в Хърватия например, ако превишиш скорост, имаш две опции - да платиш веднага с дебитна карта глобата чрез ПОС терминал в полицейския автомобил, който те е спрял. И втората опция е да обжалваш по съдебен ред акта, ако не си съгласен. Само че, ако загубиш делото, плащаш всички разноски и глобата тогава няма да ти е примерно 100 евро, а ще е 300 евро. Освен това, отивайки на съд, твоят застраховател също бива информиран, че срещу теб има дело и затова гражданската ти отговорност догодина няма да струва 300 евро, а 600 евро. Т.е. запазва се правото на защита и обжалване, но се и дава възможност за бързо събиране на глобите на пътя. Какво правят в Гърция, ако ви спрат за превишена скорост? Техните катаджии ви свалят номерата, а вие отивате в най-близкото село, плащате си акта в клона на банката и след това ви връщат номерата. Ако искате да обжалвате - можете да го направите, но първо се плаща. А как е у нас? Дължащият на КАТ 35 хил. лева от глоби софиянец е силна илюстрация. Това са милиони левове несъбрани пари за годината. Напоследък видяхме репортажи по една телевизия за измамници - таксиметрови шофьори на копърки, които искат 70 лв. за 13 км, обикновено от чужденци. Не използват нито касови апарати, нито отчитат по някакъв начин километрите, мерят на око. Те също подлежат на глоби. Но не спират да обират клиентите си. Защо после се сърдим, че към държавата и нейните институции у нас има негативно отношение. Защото държавата са точно тези органи, които трябва да бъдат безкомпромисни към нарушителите на правила и закони. А тези органи са хилави и безпомощни, защото никой не иска да промени остарелите закони са събирането на глобите. *Авторът е Владимир Тодоров, председател на Асоциацията на пострадалите от катастрофи източник: www.24chasa.bg

---

---

---