---

Ваня Георгиева

През май - месецът на абитуриентските балове, 19-годишен шофьор с двумесечен стаж зад волана почерни цяло Яхиново (Дупнишко). Зрелостникът уби с голф петима души, сред които трима непълнолетни. По-късно през годината 20-годишен прегази десетгодишно дете в центъра на Ловеч, докато пресичало улицата пред хотела, в който било тържеството за сватбата на сестра му. Само преди дни пък младеж с едва две седмици стаж зад волана блъсна с мощния мерцедес на баща си и уби на място 63-годишен планинар в столицата. След инцидента 18-годишният водач дал газ и зарязал на шосето обляния в кръв човек. Случаят шокира и с това, че след смъртоносната катастрофа мердецесът-убиец бил оставен в автосервиз за заличаване на следите по ламарините. Тийнейджърът и баща му пък заминали за Румъния, но след като стана ясно, че полицията ги издирва, се върнали и младежът бил задържан, разказа на брифинг главният секретар на МВР Георги Костов. По някакво стечение на обстоятелствата тази катастрофа се случи, докато в обществото течеше горещ дебат, че е крайно време Законът за движение по пътищата (ЗДвП) да се радикализира и да се въведат драконовски мерки и наказания срещу шофьорите-джигити. Младите водачи са сред най-рисковите, тъй като по тяхна вина стават голяма част от пътните произшествия. Този рефрен обикновено се чува при всеки анализ на МВР за автомобилните произшествия и причинно-следствените връзки.  Няма повод да се съмняваме в заключенията на полицията, тъй като ежедневно всеки от нас вижда младежи с бензин в кръвта да настъпват яко газта на всяка улица, шосе и магистрала. Статистиката и през тази година показва устойчивост при пътните злополуки с участието на неопитни водачи. За първите девет месеца на тази година у нас са станали 5460 катастрофи, като 516 от тях са предизвикани от шофьори със стаж до 3 години. При 32 от инцидентите е установено, че водачите са употребили алкохол или наркотици. За периода януари-август шофьори с 12-месечен стаж са причинили 67 катастрофи с 15 убити и 75 ранени. А със стаж до 2 години - 265 катастрофи със 17 загинали и 357 ранени.  Според експертите от КАТ това се дължи на грешната преценка на младите шофьори и самоувереността, която придобиват, след като вземат книжка. При евентуална рискова ситуация обаче се оказва, че повечето от тях не могат да реагират адекватно, обясни наскоро инспектор Мария Ботева от Националната полиция. А не могат, защото не са добре подготвени! Какви предложения  бяха записани в проектопромените в ЗДвП относно  т.нар. „нови водачи”, които вече са внесени в Народното събрание и чакат да бъдат гласувани? И достатъчно радикални и адекватни ли са те за тази толкова рискова група водачи? На фона на черната статистика мерките изглеждат прекалено малко, за да решат проблема. Това бе отбелязано и от редица експерти по пътна безопасност, които отчетоха, че почти нищо от дискутираното през годините по темата не е намерило място в новите предложения. Кои са новостите? Досега  ЗДвП не разделяше водачите на „млади” и „стари”, тоест на такива, които имат дългогодишен опит зад волана, и такива, които нямат. Сега работната група, съставена от представители на МВР, прокуратурата и правосъдното министерство, предлага да се въведе терминът „нов водач”. В новосъздадената точка 25а от ЗДвП експертите са записали, че това е водач, който придобива за първи път правоспособност за управление на МПС. Другата новост е, че през първите две години след взимането на книжка т.нар. нови водачи ще получават 2/3 от максималния брой контролни точки, тоест 26 (чл. 157, ал. 1). Младите водачи ще имат и по-нисък праг на допустимата концентрация на алкохол в кръвта. Експертите искат той да стане от 0,5 (валиден за всички водачи) на 0,2 промила. Те предлагат още 500 лв. глоба и отнемане на книжката за шест месеца, ако шофьорът бъде хванат да кара с между 0,2 и 0,7 промила. За  0,7-1,2 промила да остава без свидетелство за 12 месеца, а при повторност - от една до три години без книжка и глоба между 1000 и 2000 лв. Между другото в немалко страни от Европейския съюз има въведена абсолютна забрана за алкохол за новите водачи. Това са Чехия, Германия, Унгария, Италия, Румъния, Словения и Словакия. В Австрия и Люксембург допустимата граница е 0,1 промила. А в Естония, Гърция, Литва, Латвия, Холандия, Полша и Швеция – 0,2 промила. Най-либерални са в Малта – 0,8 промила, сочат от Държавната комисия по безопасност на движението. Ако се позовем на справката на комисията, публикувана в сайта им, излиза, че от вскички държави-членки на ЕС само в България досега няма праг за концентрация на алкохол в кръвта специално за новите водачи. Така че това нововъведение е не само нужно, но и закъсняло. Дотук добре! Промените в ЗДвП, ако бъдат гласувани, може би ще ударят спирачки пред някои. Но не и за много други бабаити, решили, че притежаването на книжка само по себе си ги превръща в рали-състезатели. Изкарването на един шофьорски курс може би дава самочувствие на някого, но не дава нужния опит. Именно по този въпрос липсват каквито и да е предложения за подобряване на законодателството. В България периодично възниква дискусия да се въведат по-строги ограничения за новите водачи. От години наши експерти настояват след взимане на книжка младите шофьори да карат известно време с придружител. Назад във времето бе разглеждана идеята да се въведе временна книжка за срок от 2 г., през който период да се наблюдава поведението на младия водач. Депутати от предишния парламент пък предлагаха младите шофьори да нямат право да управляват МПС по магистралите за определен период, а да карат с 90 км/ч по обиколен маршрут; да не излизат с кола след 22 ч в първите 3 или 6 месеца след взимането на свидетелството; да не карат по-мощни коли и др. Някои приеха идеите с одобрение, други ги нарекоха дискриминационни. Дали изброените по-горе предложения  са добри, за да бъдат приложени  у нас, трябва да кажат експертите след сериозен и задълбочен дебат, какъвто за момента конкретно по тази тема липсва. Преди разглеждането на промените в парламента не е зле също така още веднъж да се види как е решен въпросът в някои държави, които са постигнали значителен напредък в намаляването на смъртността и катастрофите след промяна на правната си уредба по отношение на младите шофьори. Във Франция например може да се постъпва на шофьорски курс след навършване на 15-годишна възраст. След предварителен тест обучаемите покриват 400 км пробег с квалифициран инструктор. Задължително минават и пробег от 3000 км с надзираващ водач, връщайки се в обучителната школа за периодично оценяване. Надзираващият водач трябва да е минимум на 28 години и да не е извършвал нарушения за последните 3 години. В Австрия след като придобие правото да шофира, водачът има двегодишен пробационен период, в който изискванията към него са по-строги. Едно от тях е, че има право да шофира с до 0,1 промила алкохол, докато за по-опитните границата е  0,5 промила. В случай, че новопридобилият книжка бъде хванат с над разрешеното, остава без свидетелство и отива на нов специален  курс. Освен това там в продължение на година младите водачи работят с психолози, които ги учат как да реагират в различни ситуации на пътя. Редовно тренират и на полигон. Както се вижда, законодателството в някои държави включва доста по-широк кръг от мерки по отношение на неопитните водачи. Сега е моментът родните депутати и експерти да проучат по-внимателно добрите практики от чуждия опит, за да ги приложат и у нас.

---

---

---