---

Велосипедът е първата и най-забавна възможност за детето да се научи да управлява превозно средство, а покрай това – да опознае правилата за уличното движение и да осъзнае, че спазването им е важно най-вече за неговата собствена безопасност. Идеята на приложното колоездене е именно в това: да развие уменията на подрастващите в майсторското владеене на колелото и да ги научи на пътна безопасност. Благодарение на СБА у нас всичко това е безплатно. За членуването в клубове и тренирането на децата такси не се събират. Националното движение по приложно колоездене в страната ни съществува вече 35 г. – време, в което в спортните клубове по тази дисциплина са били обучени хиляди деца, десетки са станали медалисти, а България – вицеевропейски шампион в Чехия през 2004 г. Началото е дадено на 12 март 1981 г., когато  е създадена комисия за приложно колоездене към Съюза на българските автомобилисти (СБА). Оттогава досега тази дисциплина съществува изцяло под крилото на СБА, който изпълнява програма за обучение по приложно колоездене на деца от 10 до 15 години. Негови партньори в тази благородна дейност са Пътна полиция, БЧК, Министерството на образованието, общините и т.н., разказва Светослав Кръстев от СБА. Сигурно не са малко хората, които се питат що за спорт е това, как протича едно състезание и доколко е подходящо за техните собствени деца. Състезанията са по правилата на Международната асоциация по автомобилизъм (ФИА), по които ежегодно се провежда европейско първенство, в което участие взима и България. Националният отбор се формира от деца, спечелили призови места у нас. Провеждат се два шампионата: за деца от 10 до 12 години и от 12 до 15 години, като най-важно е да обичат колоезденето. При по-малката възрастова група съревнованието преминава в няколко етапа. Първо, децата трябва на видеоекран за 20 минути да решат листовка с 20 въпроса за правилата за движение по пътищата.  След това малките участници  демонстрират умения по майсторско управление на велосипеда. За целта  трябва да преминат през четири сектора, където има наредени различни елементи като пътеки, въртящи се вериги и др. Следва редене на пъзел от 4-5 пътни знаци, които трябва да бъдат поставени по правилен начин за 2 минути.  Друго  упражнение е откриване на техническа повреда при велосипеда, като времето отново е 2 минути.  Накрая велосипедистът трябва да премине през няколко вида кръстовища и различни ситуации без да нарушава правилата за движение. Класирането се прави на базата на резултатите от всички кръгове, като се определят победители за момичета и момчета. Прави се и отборно класиране. Шампионатът „Младежта за безопасност на движението” за деца от 12 до 15 г. преминава по сходен начин, макар и не съвсем. Учениците от тази възрастова група също решават листовка с 20 въпроса за 20 минути. Следва управление на велосипед в реални условия или в детско градче, в което на площ от 52 м на 36 м се разполагат характерни пътни знаци. Съдийството се извършва от пътни полицаи и инспектори. Подрастващите преминават и през изпит за долекарска помощ. Това включва 10 въпроса, изкуствено дишане, кръвоспиране. В България има 25 клуба по приложно колоездене и всички те са под шапката на СБА, като никъде не се събират членски такси. Сред най-изявените са тези в Берковица, Монтана, Силистра, Челопеч, Ловеч, Първомай и др. Любопитното е, че в големите градове като София, Пловдив и Варна няма силни клубове и изявен интерес към този спорт. Това е необяснимо, защото чрез приложното колоездене децата спортуват и са активни. Освен това се учат на пътна безопасност. Практиката е показала, че те са толкова добре подготвени теоретично, че на по-късен етап от живота си без проблем решават листовките на шофьорските изпити и взимат книжка. Тези деца изграждат у себе си и съвсем друга култура на поведение на пътя, защото още от малки знаят какви могат да са последиците, ако например пресичаш на червено. Вероятно един от факторите за отлив от тази спортно-техническа дисциплина е слабата популярност сред деца и родители. Лошото обаче е, че липсва каквато и да е държавна политика, която да създаде цялостна програма за популяризиране на приложното колоездене. Причините да не се случват нещата не са само в липсата на пари. Трябва и желание. Един от фрапиращите примери как дори да имаме материални придобивки не умеем да ги използваме, е следният: Преди време Столична община закупила 650 велосипеда с пълно оборудване-каски, наколенници и налакътници. Те са раздадени по училищата, но си стоят заключени без да се използват пълноценно. В  Петрич пък има изградено образцово детско градче с пътни знаци, идеално за каране на велосипеди и провеждане на състезания, но децата още нямат достъп до него. В същото време едно такова детско градче, изградено преди десетилетия в Ямбол по всички модерни за времето си стандарти, е полуразрушено. Сега СБА и общината правят опит да го обновят, обясни Светослав Кръстев. В София положението е още по-трагично. Места, които някога са използвани за тренировки по приложно колоездене на децата, днес са превърнати в складове, паркинги и др. Равносметката днес е, че тази дейност продължава да съществува най-вече заради усилията на СБА и желанието на неговите деятели да я държат „жива” и да я развиват. Поели са финансирането, търсят спонсори и поддръжници, организират състезания, за да привличат все повече деца. Осъществяването на тези цели обаче става все по-трудно без подкрепата на държавните институции и общините. В последните години България изостана много в приложното колоездене. През 2004 г. страната ни спечели второ място на европейския шампионат в Чехия, но и досега деятели си спомнят, че тогава сме били пренебрегнати от съдиите, които са дали незаслужено първото място на домакините. Имаме и призово шесто място от еврошампионата във Франция. Русия започва да развива този спорт едва през 2004-та, а сега е сред най-добрите. Днес в страната има над 80 клуба, в които тренират 2500 деца. Годишно държавата отпуска за тази дейност 2 милиона евро. А у нас – нула лева. На 22 и 23 април 2016 г. СБА и неговите традиционни партньори организират състезание по приложно колоездене, което ще се проведе в зала „Триадица” в София. автор: Ваня Георгиева

---

---

---