---

Какво му трябва на човек освен кола, мечта и приятна компания? Няма нищо по-зареждащо от едно красиво пътешествие из красивите кътчета на България. Страната ни е пълна с колоритни местенца – познати, непознати или отдавна забравени. Пещери, водопади, местности, планински върхове и антични селища, пълни с история, които могат да повдигнат духа и изпълнят душата ни с емоции. В новата ни рубрика „Пътешествие с кола” ще ви срещнем с някои от тези забележителности  и ще ви начертаем маршрути как по-лесно да стигнете  до тях. Не се колебайте да използвате лятото, отпуската или уикенда, за да избягате от злободневието на деня. Какво ще кажете докато навън е 35 градуса и камък се пука от жегата, вие да прекарате почти час време на 9 градуса по Целзий сред сталактити и сталагмити? За първо наше пътешествие избираме една от най-красивите пещери у нас - Снежанка, тъй като маршрутът е сравнително лек, евтин и достъпен. Като добавка ще се разходим и до парк-остров „Свобода” в Пазарджик, нещо, което не бива да пропуснете в случай, че минавате през този град. За пещера Снежанка тръгваме от София в посока Пазарджик по магистрала „Тракия”. Знаете, почти цялата отсечка на аутобана вече е ремонтирана и се пътува добре, стига да не тръгвате в петък вечерта, когато почти цяло лято се образуват огромни колони. Особено пък, ако не дай Боже, има катастрофа. След около час сме на отбивката за Пазарджик, пресичаме града и излизаме от него през кв. Главиница. Продължаваме в посока град Пещера по двупосочен път в сравнително добро състояние. Разстоянието между Пазарджик и гр. Пещера е към 20 км и като изключим, че в момента се прави ремонт на малък участък след Главиница, пътуването минава леко. На 5 км след град Пещера в посока Батак е отбивката за пещерата. Общо взето трябва да внимавате да не подминете табелата, на която пише „Снежанка 3 км”. Следва път, по който има някакви жалки останки от социалистически асфалт. Той може да се измине както с кола, така и пеш. В края му има паркинг, където вече трябва да оставите автомобила си и да поемете в посока пещерата. Разстоянието до Снежанка е 800 метра. Върви се по стръмна тясна екопътека, с дървени парапети, която за радост е поддържана и няма боклуци, оставени от туристите. Живописната природа се допълва с табели с шеговити надписи като „Дишай дълбоко” и „Още малко”, които целят да окуражат онези, които вече са останали без въздух. Преходът ни продължи 45 минути с кратки почивки. Уникално е да усещаш как изкачвайки се все по-нагоре, с всеки изминат метър температурата на въздуха се понижава. Хладината те обзема, а мирисът на гора направо те изстрелва в друго измерение. Особено, ако по принцип живееш в София. [caption id="attachment_5309" align="alignleft" width="622"] Там, където Родопите целуват небето.[/caption] И така след като се озоваваме срещу входа на Снежанка, плащаме по 5 лв. такса на човек. Влиза се само на групи в определени часове, а обиколката вътре трае 45 минути с ескурзовод. Снимането официално е забранено, но все пак туристите могат да направят по няколко кадъра без светкавица. Снежанка е наричана още „Перлата на Родопите” и е включена в списъка на 100-те национални туристически обекта. Тя е открита през 1961 г. от трима алпинисти съвсем случайно  и още същата година е обявена за природна забележителност. В своите  145 метра дължина тя е събрала всички форми на пещерни образувания. Потъвайки навътре, човек сякаш попада в приказен свят, но не по Братя Грим, а сътворен от чудото на природата. Вероятно някои се чудят защо това място се казва Снежанка. Не, не е заради смразяващия студ вътре. По принцип температурата в галериите е 7-8 градуса, но заради осветлението и многото посетители градусите се покачват до... 9 по Целзий. Затова по-добре не влизайте без яке. Ако пък сте изпотен от изкачването, може изобщо да не ви пуснат в залите. Името си пещерата носи от снежнобелите наслаги, образували се милиони години назад във времето и останали в причудливи форми. Най-известната от тях е „Снежанка” – сталагмит с формата на девойка, която сякаш е повдигнала леко полата си и изкачва стълбите та замъка към своя принц. Още преди тура навътре из залите нашият гид призовава да използваме цялото си въображение, за да видим приказното във всеки сталактит и сталагмит, както и останалите изсечени фигури: „Делфинчето”, „Джуджето” (екскурзоводите го наричат „Сърдитко”, защото бил намръщен, досущ като едно от Седемте джуджета на Снежанка), „Каракачанката”, „Статуята на свободата”, „Папагалче” и др. Любопитно е, че пловдивски  туристи са прекръстили „Статуята на свободата” на „Альошата” (на името на известния паметник в града под тепетата). [caption id="attachment_5318" align="alignleft" width="419"] Причудливите форми на пещерата. Снимка Любомира Сребрина[/caption]                               Пещерата се състои от няколко красиви зали: „Залата на виметата“, „Голямата зала“, „Музикалната зала“ и „Вълшебната зала“. За съжаление, през лятото не могат да се видят естествените обитатели в галериите – четирите вида прилепи, тъй като са излетели навън. Всъщност нашият екскурзовод твърди, че от 30 г. не е виждал четвъртият вид, затова не е сигурен, че съществува. На излизане може да се купят сувенири от щанда до входа, а също да се изпие по една ободряваща напитка в чайната. Добавена стойност за пътешествието се оказа посещението в Пазарджик, през който така или иначе туристът минава. Едно от най-забележителните места в града е парк- остров „Свобода”, между двата ръкава на река Марица.               Сибирският тигър събира най-много погледи в зоокъта. Вдясно - котешки лемур. Паркът наистина е добро попадение - може да се повозите на безплатно туристическо влакче, да разгледате пак без пари зоопарка със Сибирския тигър, котешкия лемур, понитата, пауните, сърните и благородните елени, както и още не малко представители на флората и фауната. [caption id="attachment_5328" align="alignleft" width="602"] Арт инсталация от автомобилни регистрационни табели.[/caption]                     Паркът е изграден върху площ от почти 300 декара, а сянката на вековните дървета носи незаменима прохлада в жежкото време. Може би най-красивото място е розариумът. Но по време на разходката си ще видите още пленителни шарени „китеници” от какви ли не цветни лехи. Забележителни са многобройните арт инсталации, детския кът „Дино”, както и друг – с приказни герои и др. [caption id="attachment_5330" align="alignleft" width="402"] Светът на Дино – макети на праисторическите животни.[/caption]                                         Когато се изморите от разходката, може да поседнете върху най-дългата пейка в света, записана дори в Книгата за рекордите на Гинес. Да, тя опасва почти цялата пешеходна зона на парка - дълга е 1011 м и на нея могат да седнат едновременно 2020 души. За сравнение, второто най-дълго съоръжение за сядане в света се намира в Полша и е с дължина едва 613 метра. На трето място е пейка в Япония, само 461 метра. Разбира се, има още толкова много да се разкаже. Но най-добре е човек сам да види и почувства. На добър път! [caption id="attachment_5331" align="alignleft" width="527"] Детският кът с приказните герои.[/caption]                 Маршрут: София – Пазарджик- пещера Снежанка - Пазарджик - София Общо километри:  приблизително 300 км. Среден разход:  7 л/100 км. Общо литри бензин:  21 литра Цена:  Почти 42 лева. автор: Ваня Георгиева

---

---

---