---

Правото на пешеходеца да пресича на пешеходна пътека не е абсолютно. Това заявява Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС) в становище, подписано от главния инспектор Теодора Точкова, по тълкувателното дело на Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС). То бе образувано по въпроси, зададени от главния прокурор Сотир Цацаров и  правосъдния министър Екатерина Захариева по повод казуса „Лора Казанлиева”. Момичето, чиято майка по-късно стана депутат от ГЕРБ, бе убито на пешеходна пътека във Варна от моторист, управлявал возилото си с превишена скорост. В края на март ВКС намали наказанието на виновния Диян Станчев на 2 години затвор, като посочи, че Лора Казанлиева е съпричинител на инцидента, независимо че е пресичала на „зебра”. Редуцирането на присъдата предизвика обществено възмущение. Председателят на ВКС Лозан Панов зададе свои 3 въпроса към  Тълкувателното дело, а един от тях бе може ли да се говори за съпричиняване от страна на жертвата при пресичане на пешеходна пътека или на място със светофар. Той поиска върховните съдии да кажат, ако това право не е абсолютно, какви фактори трябва да съобразява пешеходецът, когато пресича платното. В своето становище Инспекторатът към ВСС е категоричен, че няма как правото на пешеходеца да преминава на пътека или на място със светофар да бъде прието за абсолютно. В подкрепа на това те цитират Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и правилника за прилагането му, като посочват определени правила за пресичане, които пешеходците трябва да спазват. Инспекторите заявяват, че водачите на МПС са длъжни да бъдат внимателни към пешеходците и да спазват задълженията си по чл. 119 и чл.120 от ЗДвП. А именно: да ги пропускат на пешеходната пътека и да се движат със скорост, която им позволява да намалят или да спрат при човек на зебрата. В становището си обаче те казват още, че двете страни – и пешеходците, и водачите – имат взаимосвързани права и задължения. Правото на пресичане е относително и не е достатъчно само упражняването на права, но и изпълняването на задължения, посочват още върховните съдии.  Задълженията на пешеходците са изброени в чл. 113, ал. 1 от същия закон. При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила:

1. Преди да навлязат на платното за движение да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение;
2. Да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение;
3. Да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика;
4. Да не преминават през ограждения от парапети или вериги

Инспекторатът казва още, че при определяне на наказанието на виновния шофьор трябва да се вземе предвид и поведението на пострадалия. Преценката за наличието на съпричиняване (от страна на пешеходеца) трябва да се определи още при постановяване на присъдата на първа инстанция. А ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, дължимото обезщетение може да се намали. В досегашната съдебна практика много съдебни състави не посочват дали непредпазливите деяния на пътя са извършени самонадеяно или поради небрежност. Според ИВСС обаче за наказателната отговорност от значение е единствено субективното отношение на дееца към причиняването на смърт или на телесна повреда, а не и това дали умишлено или непредпазливо са нарушени правилата за движение. Становището на Инспектората към ВСС също предизвика остри дебати не само между гражданите, но и сред юристите, както и навремето присъдата по случая „Лора”. „Пътното превозно средство трябва да е в състояние да предотврати инцидент на пешеходна пътека”, смятат една група юристи. „В ЗДвП принципът за опазването на по-слабия участник в движението е залегнал много добре и е конкретно споменат. Сега съдиите избират да не му обърнат внимание”, добавят те. Други питат защо трябва да има тълкувателно дело за очевидни неща, каквито са задълженията на пешеходците, описани в чл.113 от закона. Те са на мнение, че ако минувачите ги спазват стриктно, няма да има подобни инциденти като случаят с Лора. Тези юристи дори припомнят, че например в Сърбия има много високи глоби за пешеходците, дори за такива, които говорят по мобилен телефон, докато пресичат на разрешените за целта места. Все още ВКС не се е произнесъл по тълкувателното дело, което би трябвало да уеднакви практиката на съдилищата в България при разглеждането на дела като това за смъртта на варненското момиче. Ако бъде възприета логиката на съдебните инспектори обаче, възниква много основателни въпроси: „Какво ще правим с най-малките? Как ще се провежда образованието по пътна безопасност на децата? Как ще им обясним, че правото им да пресичат на „зебра” и на „зелен” светофар не е абсолютно. И без публичен дебат е ясно, че няма как малчуганите от началните класове например да изпълнят първото и основно задължение за пешеходците, описано в ЗДвП и цитирано малко по-нагоре. А именно: „Преди да навлязат на платното за движение, пешеходците трябва да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение”. автор: Ваня Георгиева

---

---

---