---

Г-н Панчев, няма да е пресилено, ако кажем, че България стои много силно в Международната автомобилна федерация (ФИА) и то благодарение на Съюза на българските автомобилисти (СБА). През лятото президентът г-н Жан Тод беше в София за 60-годишнината на СБА, а сега самият той избра вашия клуб заедно с още четири други сродни организации да го подкрепите в кампанията за следващ мандат. С какво спечелихте доверието му? - Познавам Жан Тод, откакто съм избран за председател на СБА (2015 г.). Преди това само съм го виждал. Имал съм епизодични контакти с него по време на форуми на ФИА в Париж, Виена... През лятото той бе в София за 60-тата годишнита на СБА и тогава стана доктор хонорис кауза на НСА. Мога да кажа, че когато пристигна първата вечер той се държеше леко резервирано. Съвсем различно беше, когато си тръгна – беше далеч по приятелски настроен. Имаше жестове, които дават много информация за отношението му не само към СБА, но и към България. Сега наскоро се видяхме в Токио и ме извика на лична среща. С мен беше и началникът на Пътна помощ в СБА Симеон Дървингов. Той пак каза колко приятно е изкарал в България и че не пропускал да го спомене пред приятелите си. Значи прави добра реклама на България. Все пак да не забравяме кой е той: бивш рали състезател, бивш мениджър на отбора на „Ферари” във Формула 1, а от 2009 г. президент на ФИА – организацията, която контролира най-популярните автомобилни шампионати в света, сред които и Формула 1. - Да. И имайте предвид, че той пътува всеки ден. Но сподели, че сега, а и занапред му е останал един хубав спомен от нашата страна. Какво се изисква да направите за неговата кампания? - Ние вече направихме едно предложение до сесията на ФИА, която ще бъде на 8 декември. От кои държави са другите четири клуба? - Не зная, това обиковено се пази в тайна до обявяването на гласуването. Споменахте, че сте бил в Япония. По какъв повод? - Имаше конференция на ФИА по мобилност. Гледаше се глобално развитието на автомобилизма, безопасността на движението, опазването на околната среда. ФИА беше инициатор. ФИА поставя ли оценка как се справя дадена държава по отношение на пътната безопасност? Питам, защото България по този критерий изостава доста от икономически по-развитите държави в ЕС. - Не, оценки не поставя, но обявява различни класации за безопасност на движението, работа с инвалидите, опазване на околната среда. Сега имаше за продължителността на живота. Автомобилът е един от факторите, които въздействат върху околната среда и оттам влияят и върху смъртността. По техни данни за последните 20 години в България и Македония продължителността на човешкия живот е намалял с 4 години. Преди близо две години СБА пръв пое инициативата да се криминализира манипулирането на километражите на автомобилите. Чувствате ли удовлетвореност, че проблемът стигна до Народното събрание - преди дни депутати внесоха законопроект, в който се предвиждат сурови санкции за връщането на километри с цел заблуда при продажбата на автомобила? - Няма как да не се чувстваме удовлетворени по две причини. Първо, когато внесохме това предложение много хора от полицията, депутати, експерти ни казваха, че това няма как да стане в България. Питаха защо го предлагаме като няма кой да го следи и няма дори кой да внесе такъв законопроект. Както виждате, вече имаме конкретни текстове в парламента. Въпреки че ние първи внесохме такъв законопроект. Второ, благодарение на нашата упоритост в тази посока евродепутатът Андрей Новаков потърси нашето мнение и подкрепа, когато заедно с няколко негови колеги внесе искане до Европейската комисия да се създаде единна система с данните от километражите на автомобилите. Идеята е като си направиш застраховка или при годишния технически преглед да се вкарват показанията от километража и всички страни от Евросъюза да имат достъп до тези данни. Сега при техническия преглед километражът се засича и вкарва в компютър, но тези данни не са видими за хората. С изграждането на системата обаче всички държави от ЕС ще започнат да събират такива данни и да ги качват в една обща база, за да се вижда какъв е километражът до определена дата. Така купувачът ще може да следи показанията как се движат и да прецени имало ли е манипулации. Над 1,2 млн. евро са отпуснати за това начинание, което ще улесни натиска върху тези, които продават автомобили с манипулирани километражи. Кои от вашите предложения фигурират в този законопроект? - Ние искахме високи глоби, което стана факт. Преди това също сме имали идеи, които към настоящия момент са факт - солидализирахме се с други организации относно разминаванията в наредбата за алкохолните проби и пробите за наркотичните вещества. Е, има и други промени, които ние желаем, но още не са се случили. Като тези за шофьорските курсове? - Според мен няма човек, които да не се възмущава от купуването на книжки. Това не е само в България. Това е порочно явление във всичките бивши соцстрани. Да вземем примера на Германия, Англия, Холандия, Франция. Питал съм колеги от тези държави има ли при тях подобно явление като купуване на книжки. Те не разбират въпроса. Мислят, че ги питам за таксата за книжка. За страни като Германия, Холандия е абсурдно да подкупиш полицай. Същото е и с купуването на шофьорските книжки. На нас обаче такъв ни е манталитетът. В тези държави, които изброихте, изпитите извадени ли са от държавата? - В Холандия от 1926 г. изпитва частна фирма, в 80-милионна Германия до преди обединението имаше една частна фирма, която изпитваше. Сега вече са две. В Хърватия преди години се появиха наченки за купуване на книжки, но държавата обяви нещо като обществена поръчка, която бе спечелена от хърватския автомобилен клуб. Сега те организират изпитите и никой не говори за купуване на книжки. В Македония за един месец изведоха изпитите от държавата, направиха осем частни кабинета и корупцията спря. В Черна гора също изпитва частна фирма. СБА е един от членовете на Държавната комисия по безопасност на движението, която се бори за повишаване на пътната безопасност. Смятате ли, че поправките в Закона, досега над 70 на брой, доведоха до очакваните резултати? - Аз като член смятам, че трябва първо да се издигне статутът на тази комисия. Сега всички идеи, предложения имат пожелателен характер. Могат да се случат, могат и да не се случат. Това трябва да се промени. Ако трябва министър-председателят да застане начело на тази комисия, ако ще и почетен председател да бъде. Защо го казвам? Вярно, че премиерът не може навсякъде да огрее, но тук става дума за убити хора. Война е по пътищата! Затова трябва най-отговорните хора да се включат в тази битка, за да се случат нещата. На първо място сме в ЕС по брой на загинали в катастрофи. Не може една наредба, каквато е за алкохолните проби и за наркотичните вещества например, да се влачи пет години, а през това време колко хора са загинали? Затова трябват революционни решения. Да разбирам, че не виждате особен видим ефект от десетките законодателни промени? - Не, не казвам това. Но нещата не трябва да се правят половинчато. Трябва да има високи глоби и те да се събират. Да има камери, но да се ограничи човешкото въздействие. Ето, в една Холандия в центъра за обработка на видеозаписите работят осем човека. Те само разпечатват нарушенията на хартия, слагат в пликове и т.н. Никой не манипулира. Ние ги събираме от тази област, от онази област. Ходят, ръчно свалят на флашки информацията. Преди не им стигаше хартия, пликове, пари нямат. По шест месеца се бавеха електронните фишове. Защо българските шофьори по един начин карат кола тук и щом минат границата с Гърция или Сърбия, стават съвсем различни? - Безнаказаността води до тези неща, за които говорихте. 90% от водачите смятат, че ще им се размине. Разчитат, че ще се оправят някакси, че няма да ги забележат или че камерата не работи. На Запад ги е страх – там винаги работи камерата, полицаят е неподкупен, ако не спрем на пешеходна пътека 12 човека ще се обадят да кажат в полицията. А тук за всичко това им се разминава. Тук като пешеходец ругаеш шофьора, защото ти е отнел предимството, но като шофьор правиш същото... - Това опира до възпитанието. На последното заседание на Комисията по безопасност за движението се говореше, че не се учат децата, че няма часове по безопасност на движението. Ние от СБА застъпване също тази идея, че трябва да има обучение. Има един час на класния, в който някой нещо говори, но без да знае за всичките над 70 изменения в Закона за движение по пътищата или дори да има шофьорска книжка. Така и децата нямат стимул да учат. Сега има наредба или писмо на Министерството на образованието, в което се дава съгласие да бъдат викани странични лектори в тези часове – спортисти, полицаи, инструктори. Но то пак зависи от самото училище. Засега не можем да въведем задължително обучение по безопасност на движение, което за мен е недостатък. Не можем да възпитаме никаква пътна култура у подрастващите. Не е достатъчно да учим само това как детето да стигне до училище и да се прибере до вкъщи. Трябват още малко усилия. Вие имате практика в тази посока. Развивате приложното колоездене. - Да, което е чисто преподаване на правила по безопасност на движението. Но много трудно по места намираме подкрепа от училищата да се включат. Обучението трябва да ни е приоритет, защото тези деца порастват и трябва да имат съвсем правилно поведение на пътя. Сега някои от подрастващите какво виждат – баща му вади 20 лева и се "оправя" с полицая. Чувствате ли необходимата подкрепа, за да се променят нещата? - Цялото ни общество не води достатъчна битка за безопасността по пътищата. Колко фирми дават пари за безопасност на движението? Не говоря за дейности с комерсиална цел, като например да напечатиш учебник и да прибереш едни пари. Аз говоря за такива, които само дават пари за безопасност на движението. Сигурно са под пет фирмите в България и СБА е една от тях. Защото ние не печелим нищо нито от приложното колоездене, нито от обученията на децата. Ето, сега стартирахме заедно с Австрийския клуб, едно мобилно приложение за всички видове телефони. Това е скъпо начинание с различни степени на обучение по безопасност на движение за велосипедисти – деца. Стартирахме кампанията „Паркирай телефона” с помощта на ФИА. Всичко това носи на СБА удовлетворението, че правим нещо и за децата.  Много положителни реакции сред шофьорите в страната предизвика кампанията „Ден на безплатните услуги“. Какво още предвиждате за водачите? - От 1 ноември стартира акция „Зима”, която правим съвместно с Пътна полиция, „Мото Пфое”, БЧК и др. Идеята е да подсетим водачите да приведат автомобила си в изправност преди да падне снега. Отпечатваме листовки със съвети за зимата, които се раздават на водачите на МПС, защото през зимния период загиват около 300 души - не само водачи, но и пешеходци. За десетина дни ще отворим сервизите, за да могат автомобилистите да си проверят фаровете, гумите и др. Проверките са безплатни. Нараства интересът на автомобилистите към услугите, които предлагате. Защо е добре да си член на СБА? - Членството в СБА или абонаментът (за фирми), както във всички автомобилни клубове в света е вид предплатена услуга на много по-ниска цена. Не са изгубени пари затова, защото човек си осигурява спокойствие и сигурност, когато има карта от клуба. Може да ползва определени услуги по дадената карта, като например абсолютно безплатен годишен преглед. Такива са и най-много от нашите членове. Те могат също да ползват услуги и в цяла Европа. Картата осигурява още много удобства. Ако на една жена или мъж се наложи да смени гума на пътя, но не може, ние ще го направим. Ако акумулаторът е "паднал", ние ще дойдем, ще подадем ток. При нашите услуги няма определени километри, като лимит. В населено място пътната помощ е безплатна. Извън населеното място пък е безплатна до най-близкия областен град, за да може човекът да си намери сервиз за допълнителна помощ. Някои ремонти, може да извършим на пътя. Цените на картите са такива, че спокойствието, което ти осигуряват на пътя, си заслужава на 100%.

---

---

---