Кодовете на градовете в табелите на колите – тайна и загадка

Защо в регистрационните табели на колите буквеният код за област Благоевград е Е, за Бургас - А, за Габрово - ЕВ, за Добрич - ТХ, за Ловеч - ОВ, за Ямбол - У и т.н.? Защо някои областни градове се означават с първата буква от името им като Т - Търговище, Х - Хасково, В - Варна, а други – не? И защо, например, кодът на Русе е Р, а на Пазарджик - РА? Очевидно в първия случай е взета българската буква от името на града, а във втория – латинската.

Кодовете на табелите предизвикват много подобни въпроси, за които не винаги се намира логично обяснение. Както стана ясно, веднъж се търси някаква буквена връзка, друг път – не. Веднъж се взима под внимание първата буква от нашата азбука на областния град, друг път латинската, трети път – не е ясно какво. Общо взето няма последователност в подхода при избора на кодове, всичко сякаш е малко хаотично измислено.

Но все пак какво се крие зад съчетанието от букви и цифри върху номерата на колите?

Регистрационният номер е система за идентификация: кодът е с формат X(X) NNNN Y(Y), където X(X) е буквен областен код, NNNN – пореден номер, а Y(Y) – серия, състояща се от една или две букви, според Уикипедия.

В България досега три пъти са били променяни буквените кодове. До 1986 г. са били едни, от 1986 до 1992 г. други, а след 1992 г. – съвсем нови.

До далечната вече 1969 г. регистрационните табели са съставени от регионален буквен код (напр. „Сф“ за София) и пореден номер. След това започват да се издават черни табели с бели букви за частните автомобили, бели табели с черни букви за държавните автомобили. В началото на 1980-те е въведен втори регионален код за София - „А“. От януари 1986 г. започват да  се издават нови регистрационни табели. Въвежда се нов шрифт и нови цветове за частни и за държавни автомобили.

Предизвикващите главоблъсканица буквени кодове, за които стана дума, се появяват след 1992 година. Тогава е прието, че за буквен код и серия ще се използват само букви от кирилицата, които са графично близки до букви от латинската азбука – А, В, Е, К, М, Н, О, Р, С, Т, У, Х, независимо, че се произнасят по различен начин. Всичко това се прави в съответствие с Виенската конвенция за движение по пътищата от 1968 г., която предвижда регистрационните номера да бъдат изписани с главни латински букви и арабски цифри.

Вече стана ясно, че кодовете се съставят само от графично съвпадащи букви между кирилицата и латиницата, но въпреки това логиката на буквосъчетанията не винаги е ясна. Например, за Бургас и Благоевград очевидно се е търсела различна буква. Можем само да гадаем защо за кодове са избрани буквите А и Е. Вероятно защото присъстват в имената на тези две области. Но, както вече казахме: Можем само да гадаем.

За Добрич се е използвало буквено съчетание от старото име на града - ТХ (Толбухин), за област Ямбол пък е определен код У, който само наподобява латинската буква Υ (като Yambol). Можем само да гадаем също как е определен буквен код за Ловеч – вероятно са взели част от първата сричка - ОВ. Пловдив също предизвиква доста чудене – очевидно е ползвано странно съчетаване на латинска и българска буква – РВ (латинското Р (П) е съчетано с българската буква В, която в случая е последната от името на града). По отношение на Габрово кодът ЕВ е избран от името на втория по-големина град в областта Севлиево. За Шумен вероятно е взета последната буква от наименованието му - Н.

Реформата в табелите засяга не само буквените кодове, а също шрифтът и формата. Сегашният вид на табелите датира от 2008 година. Заради приемането на страната ни в ЕС в синята лента на регистрационния номер българското знаме бе заменено с европейското  знаме от дванадесет жълти звезди на син фон.

През годините заради всичките наложени промени милиони  автомобилисти трябваше да си пререгистрират МПС, което освен пари струваше много нерви на опашките  пред КАТ.

Ето как изглеждат буквените кодове на всички области върху регистрационните табели:

Източник: Уикипедия;